Френският легион е една от структурите, напълно забранени за жени. Въпреки че не липсват авантюристки, желаещи да служат в него, такава опция не е реална дори днес.

Официално жени към легиона е имало единствено в съществувалите в миналото "увеселителни батальони". Това са били проститутки, официално работещи в т.нар. "полеви военни бордеи" - подлагани на стриктни медицински проверки и предлагащи услуги единствено на легионери. Такива бордеи е имало към повечето големи центрове на армията, особено извън Франция. След Втората световна война повечето "увеселителни батальони" са закрити, но остават да съществуват единични - къде официално, къде не толкова. Смята се, че последният военен бордей на легиона е бил във Френска Гвиана и е затворен през 1995 г. Днес легионерите получават съвсем по-индиректна грижа - по време на мисии, особено на чуждестранни - на всички се раздават безплатни презервативи. Ако някой все пак прихване венерическа болест, директно се затваря в карцер.

Освен ограничението за прием на жени в легиона, днес съществуват още много други ограничения. Преди всичко за възраст. Приемат се кандидати между 18 и 39 години. Факт е, че съществуват ентусиасти дори на 15-16 години, някои от които дори са в състояние да покрият физическите нормативи. Те обаче се нуждаят от официално писмено удостоверение от родителите, написано на френски език и заверено във френското посолство в родната им страна. Изискване да се говори френски не съществува, приемат се дори хора, които не знаят дори една дума, но е добре да са готови да го учат. Владеенето на езика обаче е предимство.

Няма конкретен период, в който се набират кандидати. Ентусиасти се приемат всеки ден. Важното е те да стигнат до някой от пунктовете. Такива има в Париж, Обан, Страсбург, Ница, Лион, Тулуза, Перпинян, Лил, Лион, Бордо, Нант. Дори кандидати само с лична карта са приемани, но е предимство, ако се носят дипломи за някакво образование, документи за военна служба, сертификати за спортни постижения и т.н. Не е необходимо да се носи много багаж, даже е препоръчително да е минимален, тъй като личните вещи първоначално се отнемат и се връщат, ако кандидатът не е одобрен, или едва след четиримесечното обучение.

В първите дни на кандидатите се дават общо взето задачи от типа на чистене и подреждане, но истината е, че подборът почва от първата секунда. Всички се наблюдават и за най-малкия конфликт или неподчинение се изхвърлят. Някои си тръгват още през първия ден, другите, които остават, преминават през различни нива на тестове - физически, психични и за интелигентност. Отново селекцията не се осъществява единствено по време на самия тест, но се следят реакции и през цялото останало време. Общо взето в рамките на месец месец и половина се взима решение дали кандидатът има шансове да продължи напред. Следващият етап от селекцията продължава цели четири месеца и включва всякакви изпитания и тренировки най-често в специални изолирани бази. Едва към края на този период кандидатите получават "бялото кепе" и вече могат да се нарекат "легионери". Оставащите след четиримесечната инструкция попадат в различни бойни подразделения и всичко започва отначало - нови учения, походи, маневри.

Първоначалният официален договор е пет години. Голяма част от легионерите напускат след изтичането на този период, но и мнозина остават. След първите 7-8 години в бойна група на легионера се дава възможност да изкара някаква специалност и да отиде в полк по поддръжка, където опасностите вече са много по-малко. Съществуват военни със стаж в редиците на елитния корпус от дори 20 години. Днес съставът на легиона е между 7500 и 8000 човека - офицери, подофицери и легионери от около 144 националности. Много са кандидатите руснаци, поляци, чехи, българи, унгарци, както и представители на бивши френски колонии - от Полинезия, Таити, Реюнион, Мадагаскар. Разбира се - и французи, испанци, англичани, американци. Има и авантюристи дори от азиатски страни.

Защо наричат наборната комисия "Гестапо", четете в хартиеното издание на "168 часа".