Не можехме да дразним съветските граждани
Изложението в Москва беше през пролетта на 1968. Ние бяхме изложили БулгарРено 8, БР10 и Алпин, боядисани в бяло, зелено и червено. След като мина делегацията на Брежнев и ни похвалиха, след 10 Мин. се върна един от тях и ни прошепна до утре да ни няма. „Не можем да дразним съветските граждани“?!
На 19 юли получихме в БУЛЕТ, където беше централата на ВРено (сега е банка КТБ), писмо от министъра на машиностроенето Марии Иванов, който говореше руски и малко български, адресирано до Т,Живков и с негова резолюция до гл. Директор Разлогов „…за мнение“. В писмото на 7 страници пишеше, че сделката с Рено е нерантабилна и трябва да се прекрати. На 21 АВГУСТ 1968 (някой спомня ли си?) отидох до Устието на Камчия, поч.станция на МВнТ, Разлогов прочете писмото и написа отгоре с червен молив „Др. Живков не вярвайте на профани в автомобилостроенето“. Няколко месеца живяхме с надежда, но накрая видяхме, че зоркото око не само бди, но и прави всичко възможно Нещата в България да не се случват….Плачe ми се като гледам в Германия как се продават румънските рена, а ние бяхме тогава по-добрите.
Най-четени
-
Вълкът, глиганът и лисицата
Поп-културна басня, без връзка с Народния театър Значи, разхождал се веднъж вълкът из есенната гора и насреща му лисицата. А тя една красавица, с лъскаво кожухче, подготвено за зимата
-
Диктатура на тъпоглавите
У нас тлее разлом, потиснат и нерешен, неизговорен и изопачен За превратностите на съдбата се замислих. Дивашката реакция на театрална пиеса, от една страна, е обида за изкуството
-
Бай Ганьо срещу Малкович
Нападнаха Народния театър. Също и Еврото. Шенген. Около Театъра има Хути. Трудно е да се живее заедно с такива хора. Но няма как. Нарича се народ. Убиват или прогонват по-издигнатите измежду своите
-
Галерия На 10 ноември Тодор Живков дреме по време на преврата
Костадин Чакъров: Не беше изненадан, по предписание на правителствени лекари винаги спеше следобед Наричал приятелите си от Политбюро цеховите майстори от задругата “Боже
-
Галерия Художникът бедняк
Бил съм на около десет години, когато за пръв път видях автопортрета му. Стоях пред него около час като вцепенен. Никога няма да забравя високото чело на художника, тъжните му очи, къдравите коси