Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

СНИМКА: Васил Петков
СНИМКА: Васил Петков

l След всяка травма предупреждава: “Ще се върна по-силна отпреди”. В началото я е страх да прави фаталния скок, но вече не

l Като дете става четвърта на състезание и си къса грамотата от яд, днес се учи от провалите си

l Тя е пример, че всяко следващо поколение гимнастички е по-добро от предишните, казва треньорката Мариана Памукова

Конкуренцията в Гран При на Москва тази година бе по-силна от всякога, защото в битката влязоха всички топсъстезателки по художествена гимнастика от цял свят и единствената отсъстваща бе израелската звезда Линой Ашрам. Цели 45 индивидуални претендентки се изправиха една срещу друга в първия голям турнир за сезона.

17-годишната Боряна Калейн също бе сред тях, за да покаже своите съчетания по най-добрия начин и без да очаква, че ще триумфира и ще се завърне в България като шампион

с пълен комплект от медали - златен, сребърен и бронзов.

Само часове след като стъпи на родна земя, грацията ни вече усилено се подготвя за следващото изпитание под зоркия поглед на своята треньорка Мариана Памукова.

СНИМКА: Васил Петков
СНИМКА: Васил Петков

"168 часа" наблюдава тяхната първа тренировка, а в залата присъстваха както мениджърката на индивидуалните състезателки Бранимира Маркова, така и председателят на федерацията Илиана Раева.

Боряна не скри, че е изключително щастлива от успеха си, и разказа как всъщност в хода на състезанието шансът за нейната победна серия

я връхлетява неочаквано.

Във финала на обръч тя се класира като първа резерва, но една от основните претендентки, рускинята Арина Аверина, се контузва малко преди представянето си. Така в последния момент нашето момиче отново влиза в играта.

"Попитаха ни дали имаме готовност за участие и всъщност

имах време само да си облека трикото и да си взема обръча”,

разказва пред "168 часа" Калейн.

Талантливата гимнастичка няма време за каквато и да е подготовка, а трябва да премине директно към действие.

"Публиката очакваше руската гимнастичка и щом Боряна излезе, започнаха бурно да я аплодират и подкрепят, защото не разбраха отначало за смяната - обяснява нейната треньорка Мариана. - Тя пък обърна реакциите им на майтап и каза: "Такова посрещане никога не съм имала".

Изненадващата ситуация ни най-малко не попречва на грацията ни да извоюва сребърен медал на обръч. И да се устреми към златото във финала на топка.

СНИМКА: Васил Петков
СНИМКА: Васил Петков

Боряна чу българския химн, докато стоеше най-високо на почетната стълбичка, като измести и остави втора световната шампионка Дина Аверина. Рускинята е и сестра на състезателката, чиято контузия позволи на Калейн да се пребори за среброто.

"Щом разбрах, че съм първа,

цялата се разтреперих и само се усмихвах.

Не можех да повярвам. Дина Аверина дойде и ме поздрави, както и аз нея. Прегърнахме се. Не ми показа по никакъв начин, че е ядосана от победата ми", коментира нашата шампионка.

Накрая тя грабна и бронзово отличие на лента, без да си позволи нито за момент да се главозамая от предишните два успеха.

"Когато имаш да играеш финали и за всеки от тях има отделно класиране, е най-добре да изключиш мислите за предишните, за да не ти влияят - признава харизматичната гимнастичка. - Да се концентрираш в това, което се случва в момента."

Боряна е

истински боец,

защото успява да преодолее сериозни травми в миналото - в рамките на три години чупи крака си три пъти при изпълнението на едно и също съчетание. Спортистката съумява да се възстанови, да надвие страха си и да продължи напред, да стигне до сегашния си триумф и да гледа с хъс към бъдещите.

"Първата контузия бе най-тежка. Тогава бях на 13 г. - спомня си грацията. - Случи се по време на състезание в Румъния. След това претърпях две операции и осем месеца се възстановявах. В онзи момент майка ми го прие по-тежко от мен. От следващите две счупвания успях сравнително бързо да се върна във форма - за по 2-3 месеца. Втория път стана по време на тренировка, а третия - преди световната купа в София на края на упражнението на последното съчетание."

Памукова добавя, че винаги контузията се е случвала по един и същ начин.

“И трите пъти стъпих накриво

от засилката на един скок -

разяснява Калейн. - После известно време ме беше страх и почти никога не скачах с пълна амплитуда, но вече преодолях опасенията си и го правя."

Дори в тези трудни моменти Боряна нито за миг не си помисля да се откаже от художествената гимнастика.

"И след второто, и след третото счупване, които ние вече приехме много тежко, тя ни успокояваше - споделя Мариана. - Казваше ни: "Спокойно, ще се възстановя и ще се върна по-силна отпреди."

В нито един момент това не я демотивира.”

Златното момиче никога не се чувства притеснена, когато излиза пред съдии и публика, а само много развълнувана и нетърпелива.

Емоциите, които владеят нейната треньорка, пък се описват по друг начин.

"Започвам да мисля как се чувства тя, опитвам се да вляза в нейното тяло, да разбера от начина, по който се загрява, дали е подготвена максимално и т.н."

Още 6-годишна Калейн започва да тренира художествена гимнастика и оттогава до днес израства като спортист под грижите на Памукова.

"Просто бях много енергично дете и родителите ми решиха, че трябва да изразходвам някъде тази енергия. Така съвсем случайно срещнах моята треньорка и се записах."

Мариана пък си спомня добре Боряна като дете, което може и да е било енергично в живота си извън залата, но на тренировки била ужасно ленива и прекалено вглъбена.

"С годините се опитах да я променя с говорене и с примери за това как да се научи да контактува като най-верния начин да изрази себе си - казва Памукова. - Понякога съм много строга към нея, а друг път съм повече от добра - в зависимост от ситуацията.

Тя ме учи на това да бъда търпелива”

Гимнастичката пък споделя, че със сигурност за нея Мариана е като втора майка, с която прекарва повече време, отколкото с истинската си.

В действителност Боряна не скри, че все още не се е виждала със своето семейство след завръщането си от Москва и се е чувала с тях само по телефона. Нейните родители обаче добре разбират какво представлява отдадеността на спорта.

СНИМКА: Васил Петков
СНИМКА: Васил Петков

"Майка ми е тренирала джудо като малка, а баща ми - карате. Баба ми и дядо ми, родителите на майка ми, също са тренирали джудо - обяснява Калейн. -

Дядо е бил 7-8 пъти шампион на България.

Иначе никой от тях не ми е втълпявал, че трябва да стана шампион. Винаги са ме подкрепяли и са били щастливи от успехите ми."

Загубите си пък самата тя се научава да приема спокойно, но с времето.

"Няма да забравя как на едно състезание в Мездра - "Коледни звездички", до последно си мислех, че съм втора, а станах четвърта и си скъсах грамотата от яд - спомня си гимнастичката. - Като малка винаги приемах много зле провалите си, но вече се научих да ги ценя и да се уча от тях, за да продължа напред.

Ако човек не греши, няма да напредва

и да се усъвършенства”

Нейната любопитна фамилия идва от страна на другия й дядо, който разказвал, че семейството са произвеждали калцуни и впоследствие името се изменило в Калейн.

През малкото свободно време, което й остава, Боряна обикновено учи, защото се готви за матури другата година, но още не е решила как точно ще продължи образованието си. Със сигурност обаче ще го съчетава със спорта. Обича също така да чете и да бъде с роднини и приятели, когато не е в залата. Ако, разбира се, Памукова не й е намерила странично занимание - като плуване или друга активност за отлична физическа форма.

Грацията е и много близка

с момичетата от ансамбъла

по художествена гимнастика, които я подкрепят силно с аплодисменти и викове на финала на лента в Москва. Винаги когато може, и самата тя гледа техните представяния и им стиска палци. Те, разбира се, са и сред първите, които я поздравяват за нейния троен успех. Илиана Раева също веднага се свързва с нея по телефона.

"Г-жа Раева бе много развълнувана и щастлива. Още щом се прибрах в хотела и вече имах интернет, започнах да получавам и всякакви съобщения дори от непознати за мен хора и почитатели на спорта, които се радваха за мен."

Шампионката смята, че е готова да понесе и другата страна на спорта - славата, и да гарантира симпатиите на всички, като им даде още поводи за гордост.

И Боряна, и Мариана са категорични, че всеки техен успех е изстрадан, но цената си струва и те не съжаляват, че я плащат.

"Със сигурност работата изисква много лишения, нерви и труд", коментира Памукова, а Калейн добавя с убеденост: "Щом си тръгнал да се бориш за нещо толкова голямо,

трябва да си готов

да пожертваш

още повече.

Никога нищо не идва даром."

В момента златното момиче има по-малко от месец да се подготви за следващото си предизвикателство - тя ще играе в съпътстващия турнир на Гран При в Киев.

Боряна не крие и своята мечта за върха, който би искала да достигне, а именно спечелването на олимпийски медал. В действителност тя е един от настоящите примери, че всяко следващо поколение гимнастички е по-добро от предишното.

"Това е абсолютно вярно. Всеки път си мислим, че няма накъде да стават по-добри, но те са доказателство, че има накъде - сигурна е Памукова. - Страшно много усложнихме композициите тази година. В момента Боряна и българската школа изобщо представят една възхитителна и трудна гимнастика, съчетана с интересни хореографии, изпълнени с история. Работим за това момичетата да успяват да въздействат на хората. Да ги карат да съпреживеят видяното, да ги поканят на килима редом до тях."