Какво образование бихме искали да получават децата ни в училище?

Това е наистина един изключително сериозен въпрос, който си струва да бъде обсъждан отговорно в равнопоставен диалог между родители, учители,експерти и политици.

Едва ли някой ще възрази на идеята, че основната задача на образованието е да направи децата ни ДОБРИ ХОРА. Да ги научи да ценят, уважават и разбират себе си, да ценят, уважават и разбират другите за да общуват пълноценно с тях и така заедно да градят общото си благополучие.

Това е целта на образователните инициативи в областта на СОЦИАЛНАТА И ЕМОЦИОНАЛНА КОМПЕТЕНТНОСТ и развитието на характера, които през последните години се опитваме да развиваме заедно с колегата Панайот Рандев и други колеги.

Искам категорично за заявя, че нашите програми, които са официално одобрени от МОН, нямат нищо общо с основателно критикуваните опити за всевъзможно "ДЖЕНДЪР ОБРАЗОВАНИЕ", осъществявани от хора с неясна компетентност, съдържащи спорни и дори абсурдни постановки.

Идеята за отделно "сексуално образование" бе характерна за края на миналия век и тя целеше да компенсира дефицитите в познанията за човешката сексуалност, които тогава се приемаха като причина за много от неблагополучията в интимните отношения.

Днес е ясно, че нашата сексуалност е неделима част от човешката ни същност, поради което развитието на детската сексуалност няма как да се подкрепя извън общообразователното усилие на училището и семейството за развитие на младежката личност и на уменията за общуване на децата. По тази логика всички съвременни образователни програми, които засягат сексуалната тематика вече са интегрирани в една много по-всеобхватна идея за личностно развитие (развитие на емоционалната компетентност), както и изграждане на социална компетентност (способност за пълноценно свързване и взаимодействие с другите).

Всякакви опити за някакви изолирани инициативи, ориентирани самоцелно към младежката сексуалност, при това, предприемани от хора с неясна компетентност, основателно пораждат критични реакции и си струва да бъдат преосмислени.

Подобни съмнителни проекти се появяват защото в съвременното ни образование все още има остър дефицит на цялостна, научно аргументирана и подкрепена с педагогически опит политика за личностното развитие на младите хора и изграждането на техния характер.

Затова нека да излезем от параноята на Истанбулската конвенция и отговорно да помислим за това от какви компетентности наистина се нуждаят децата ни за да се развиват като отговорни, самостоятелни и проспериращи българи. Какво е това, което ще им позволи да изграждат пълноценни интимни отношения и здрави семейства, в които да се ражда бъдещото поколение, способно да възроди България.