719 000 са жените на възраст между 15 и 64 години, които не могат да работят, показват данни на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ. Според специалистите за повече от една трета от тях основните причини са семейни – гледане на деца или на възрастни хора. В България този процент на дамите, принудени да не работят по такива причини, остава по-висок от ЕС, заради недостиг на ясли и детски градини и най-вече липсата на адекватни и прилични като цена заведения за възрастни хора и хосписи, подчертават експерти. Според тях в огромен процент от случаите жените са тези, които се грижат за болни деца или родители. Освен това именно дамите вземат повече болнични или не поемат извънредни часове труд. Това автоматично се отразява на бонусите или увеличението на заплатите им.

Специалистите са установили, че в някои случаи мъжете и жените стартират с еднаква заплата на 20-25 години, но десет-петнайсет години по-късно ситуацията е съвсем различна и се утежнява с напредването на възрастта. В много случаи жените не са повишавани, заплащането им се замразява през годините, дори се случва понякога след връщане от майчинство те да бъдат назначени на по-ниска длъжност или на непълен работен ден. Понякога са принудени сами да поискат такова условие на труд, за да могат да се грижат за децата в семейството.

“Трудният баланс за съвместяване на трудовия и семейния живот влошава и отслабва още повече позиции на жените на пазара на труда – обяснява Виолета Иванова от ИССИ на КНСБ. - Тези проблеми водят и до по-ниска степен на включване на жените в пазара на труда, забавяне на кариерното развитие, а в някои случаи и отказ от работа. Около 25,2% от безработните лица, които полагат грижи за деца до 14 г., не успяват да се включат на пазара на труда поради липсата на подходящи и достъпни заведения за социални услуги. Други 25,3% от безработните лица, грижещи се за възрастни хора, биха работили при наличие на подходящи услуги за гледане на болни и възрастни хора. Жените са изправени пред сериозни пречки за кариерно развитие и достигане до най-добрите позиции в компаниите.”

Експертката пояснява, че коефициентът на безработните жени (6,5%) е по-нисък от средния за страната (6,7%), но женската заетост остава предимно в нестандартни форми - сивата икономика, при нискоквалифицирания труд с унизително най-ниско заплащане, което да им позволява икономическа независимост: “Продължава да се задълбочава младежката безработица при жените (15-29 г.), като бележи нива от 13%, при 11,4% през 2007 г. 56,8% от безработните жени имат продължителност на безработицата две и повече години. Като се има предвид, че дългосрочната безработица води до бедност и маргинализиране на определени социални групи, оценката на описаното състояние е повече от тревожна. Това е причината жени да приемат работа при всякакви условия и на всяка цена, което е предпоставка за разширяване на обхвата на сивата икономика.”