Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ницше цял живот го мъчат болести, деменцията го настига рано, но умира от инсулт

Ако съди по трудовете му, възхвалата на свръхчовека и унищожителните му насмешки по адрес на обикновените хора, човек си представя Фридрих Ницше надменен и студен. Всъщност обаче той е бил много състрадателен и е помагал всекиму с каквото може. Философът става доброволец във Френско-пруската война и работи като санитар в болница. Той така усърдно се е грижил за ранените, че се заразил с дизентерия от тях.

Ницше е бил много болнав цял живот. Според биографията му, издадена от Стефан Цвайг през 1939 г., е страдал и от силна мигрена. Пристъпите й траели със седмици и през това време Ницше имал бели зони в центъра на зрителното поле. Страхувал се е, че ослепява.

Но най-много го е мъчила дизентерията. По онова време тя не се е установявала веднага, а и не са можели да я лекуват. Цели 10 години Ницше имал силни болки в червата и това го принудило да напусне университета в Базел, където преподавал. Оттогава се издържал с малка пенсия и с редките и мизерни хонорари за книгите си, като постоянно пътувал. Лекарите му казвали, че болестта му се влияе от климата. Живял е в Рим и Торино, в швейцарски курорти и в Баден-Баден. Но тепърва щяла да го връхлети много по-тежка болест.

След 40-годишна възраст Ницше се променя. Приятели забелязват, че вече стаята му, иначе педантично подредена, е постоянно разхвърляна. Гордата осанка на философа изчезва, походката му става несигурна, а речта му губи своята ярка изразителност. Преди Ницше се обличал елегантно, а сега станал мърляв и опърпан. Обърквал събития и дати, а почеркът му станал съвсем нечетлив. Ядял много сладкиши, а в миналото ги отбягвал.

Самият Ницше бил наясно, че нещо става, и се опитал да се справи с положението си. Преписвал книгите си, като следял мислите му да са логични и разбираеми. Освен това си наложил всеки ден да свири на пиано, надявайки се, че с раздвижване на пръстите ще подобри почерка си. Но болестта прогресирала.

Ницше започва да пише странни послания до канцлера Бисмарк и до кайзер Вилхелм, в които хули религията и дори немския народ. Обезпокоени, през 1889 г. приятелите му с измама го настаняват в клиника. В нея философът заявявал, че е здрав, но пък се държал неадекватно: чупел чаши в пода и се ограждал от лекарите с парчета стъкла от тях.

След 3 месеца Ницше рухнал. Според лекарите бил загубил ориентация както в пространството, така и във времето. Освен това се смятал за друг човек, макар да разпознавал хората, които му идвали на свиждане.

Тъй като бил прекалено възбуден, му давали успокоителни и да вдишва спиртни пари, които го приспивали. Прилагали и модното тогава водолечение. Но тъй като вдигал шум, често го изолирали в тапицирана стая. В крайна сметка майката на Ницше си го прибрала у дома. Той изкарва още 10 години и умира от инсулт през 1900 г.

Тежката паралитична деменция на Ницше се е проявила толкова рано вероятно заради органични поражения в мозъка (форма на третичен сифилис или тумор). Според съвременната медицина тя би могла да се контролира, ако лечението бе започнало още при първите симптоми. Но по времето на Ницше промените в личността се смятали за чудачество. Днес целта на лечението е да се предотвратява гибелта на невроните. Дават се препарати за подобряване на кръвообращението в мозъка, за да не се допусне инсулт, а поведението на болния се контролира с психотропни средства, антидепресанти и невролептици.

Повече четете във в. "Здраве без лекарства".