Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Скромността убила Антон Чехов, вижда кръв в носната си кърпа, когато е едва на 24 години

В семейството на Чехов от охтика умират четирима, сред които брат му и леля му, с която живеят заедно.

Писателят за пръв път вижда кръв в носната кърпа през 1884 г., когато е едва на 24 години. Споделя го в писмо до своя издател Никита Лейкин. По това време Чехов е вече известен писател, но работи и като участъков лекар. Би следвало да смени климата с по-топъл, а също да потърси консултация със свой колега. Чехов обаче не прави нито едното, нито другото. За пръв път стига до лекар чак след 13 години, и то против волята си. От гърлото му руква кръв по време на банкет в ресторант и е настанен насила в болница.

Съдбоносно за скоротечното развитие на болестта се оказва пътуването на Чехов до остров Сахалин през 1890 г. По онова време влакът само в едната посока е пътувал над 80 дни. Освен това Чехов редовно е ходел от Ялта в Москва при издателя си.

Медицината по това време вече е имала известен опит с туберкулозата. Знаело се е, че е заразна, че се предава по въздушно-капков път и че бацилът й не понася слънчева свелина и топъл климат. Лекарите са правели и кръвни изследвания, като са умеели да броят червените кръвни клетки (еритроцитите) и да изолират бацила на Кох в храчки.

А Чехов учи медицина при видния професор Алексей Остроумов, който е практикувал нов метод на лечение с изкуствен пневмоторакс (вкарване на въздух в плеврата). Този метод давал добри резултати и е абсолютно неясно защо не е приложен от учениците на Остроумов, които са лекували Чехов.

Понеже болният силно се поти, му назначавали атропин, който намалява секрецията на жлезите, включително и потните. Ако болката при кашлица се усили, предписвали кодеин и морфин. Тогава тези вещества не са били смятани за наркотици и са ги предписвали на всички, даже на деца. При пристъп давали на болния да смуче лед и го карали да лежи.

И други неща от болестта на Чехов са загадка. Неясно е защо толкова дълго е отказвал лечение и дори преглед, след като е бил добър лекар. Биографите на Чехов сочат като причина извънредната деликатност и скромност на писателя. По спомени на негови съвременници той се е смятал за много здрав и силен. И наистина, бил е доста висок (187 см), а руменината по лицето му се е смятала за признак на добро здраве. Днес Чехов е познат като силно измършавял човек от портрети, рисувани след обострянето на болестта му.

Смъртта го застига в един хотел в курорта Баденвайлер в Шварцвалд през 1904 г. Драматургът умира от кръвоизлив в мозъка, което е установено чак тази година. Английски учени изследват риза с петно от кръв, с която Чехов е бил облечен при смъртта си. По нея са открити белтъчни следи от туберкулозния бацил, но и съсирващ кръвта белтък. Той е образувал тромби, довели до запушване на кръвоносен съд в мозъка на писателя.

Дори и днес никоя страна в света не може да се похвали, че е победила туберкулозата. Но сега тя се лекува с няколко антибиотика наведнъж и със синтетични препарати. Лечението е дълго - поне 18 месеца. След като кръвните изследвания покажат, че бацилът на Кох е престанал да се дели, болният остава под наблюдение в тубдиспансер.