Колко бързо интелигентният българин изхвърли митологията за „третия пол“ от коледното меню с фалшиви новини. Още не са отзвучали празничните гърмежи, а набързо скалъпеният от някои политици демон на прикрития в Истанбулската конвенция разврат, вече е обезкостен в мрежата.

Очевидно народът е по-умен от тази прослойка политикани, които се опитват да го плашат с какви ли не чучела. А на творението „трети пол“ краката се оказаха твърде къси, тъй като само на клик разстояние всеки просветен нашенец може да открие истината.

Оказва се, че моралната паника около ратифицирането на Истанбулската конвенция се създава от политици, които не могат да разграничат две основни понятия – пол и джендър. Второто понятие наистина не е особено популярно в българския език, но от шестдесетте години е официално утвърдено в международната медицинска, правна и политическа лексика, така че поне един бивш министър с медицинско образование би следвало да го познава.

Въпросните две понятия отразяват сложността на природния феномен, който разполовява преобладаващата част от живите същества на две основни групи – мъжка и женска. Докато с „пол“ означаваме биологичната основа на това разполовяване (специфичните генетични, анатомични, физиологични и пр. различия между половете), с понятието „джендър“ означаваме психичния и социален пол – специфичните социални норми, регламенти и модели на поведение, които всяко общество има като изисквания към мъжете и жените, както и субективния начин, по който те се възприемат и следват от хората. Да не разграничаваме „пол“ от „джендър“ е все едно да не разграничаваме хардуер от софтуер. А да говорим за „трети пол“ е равносилно на опит да разполовим цялото на три (!?!).

Но дали в този случай става въпрос само за невежество и опит за евтино популистко заиграване в познатия патриотарски стил?

По мнението на експертите Истанбулската конвенция е сериозен инструмент в борбата с насилието над жени и домашното насилие, включващ широк кръг превантивни мерки, включително и образователни.

Според мен най-остра нужда от подобна закрила у нас имат момичетата в ромските гета, които:

- масово са продавани непълнолетни от своите бащи

- омъжвани са против волята им, във възраст когато са все още деца

- използвани са за източване на социални фондове чрез „наградите“ давани за раждане на дете, дори когато майката също е дете.

Тези практики са в абсолютно противоречие с българските закони, които защитават половата неприкосновеност до 14 години, които защитават правото на личен избор на съпруг и интимен партньор. Очевидно, ратифицирането на Истанбулската конвенция ще направи трудно затварянето на очите на българските институции пред тези масови беззакония в ромските гета, оправдавани тихомълком до сега като „специфични етнически обичаи, към които трябва да се отнасяме с толерантност“.

Последиците от тези практики са ужасяващи не само за ромските момичета, които продадени и омъжени като деца губят всякакъв шанс за образование и развитие и потъват в мизерията и зависимостта. Този предмодерен репродуктивен (джендърен) модел обрича цялата ромска общност на нарастваща социална и културна самоизолация, масова необразованост и свързаната с нея безработица, мизерия и маргинализация. Променящата се демографско-образователна структура на населението у нас е в пряка връзка с въпросните джендърни стереотипи в ромските гета, които ако не бъдат променени, заплашват всички ни.

Затова, заслушани в звъна на кукерските чанове, гонещи „третия пол“ от земите ни, нека си дадем сметка какво реално не искат да направят някои политици у нас.

Коментарът е от фейсбук