През 2010 г. в зверско изстъпление Валери Иванов от Троян нарязал жена си на парчета и ги горил в кюмбе

Валери Иванов е образцов затворник с безупречно поведение. Многократно е награждаван от ръководството на затвора в Ловеч - пускан е и в домашни отпуски. Вътре работи това, което най-добре умее - дърводелец е. Станал е още по-мълчалив и саможив отпреди, не се сближава с никого зад високите зидове. А всъщност е извършил жестоко убийство от ревност.

Вече е изтърпял половината от присъдата си и има право да помоли за предсрочно освобождаване. Заслужил го е със смирение и покаяние. А безумната любов, събудила зверското у него, се е свила в душата му. Сигурно ще остане там завинаги и ще продължи да го измъчва.

Валери предпочел да превърне съпругата си Виолета в пепел, но да не я дели с никого.

През самотните нощи се мятал в мрежата на страстта си, а безсилието му превръщало всеки следващ ден в мъчение. Невесели мисли дълбаели като китайска капка в главата му и без той да подозира, полагали основите на убийството, което през 2010 г. разтърси жителите на Троян. Балканският град не е забравил ужасния край на една впечатляваща жена. Там все още помнят, че

на 46 години

привличала

мъжките погледи

Много преди това съдбата, от която никой не може да избяга, свързала пътищата на привлекателната Виолета и мълчаливия Валери от Тетевен. Писано им било да са заедно, били млади и влюбени. Следвайки естествения развой на връзката си, те се оженили. Настанили се в апартамента на майката на Виолета в центъра на Троян. Нямали притеснения от битов и материален характер, животът им бил уреден и хубав.

Единственото липсващо , за да е пълно щастието им, било дете. След дълго чакане и това се случило - родил им се син.

Семейството поддържало добър жизнен стандарт. Валери отворил дърводелски цех за производство на мебели в с. Бели Осъм, а Виолета работела в пункт за залагания в казино. Не били богати, но имали достатъчно за нормален живот без притеснения.

Така неусетно се изнизали 15 г. от брака им. Както при всяка двойка, сигурно е имало търкания, породени от различията в характерите им, но те били поносими.

Големите пукнатини се появили през последните 5 г. Вероятно защото любовта напуснала сърцето на Виолета, а у Валери станала още по-силна и болезнена. Той си останал мълчалив и затворен, тя се опивала от мъжкия интерес, който предизвиквала. Колкото повече се оглеждала в чуждите очи,

толкова

по-безличен

ѝ се струвал

мъжът ѝ

И обременяващо досаден с изблиците си на ревност и с постоянните упреци. Жената избягвала всякаква интимност помежду им, а това го довеждало до лудост. Въпреки това той продължавал силно и мазохистично да я обича, в отговор получавал само скандали, обидни думи и подигравки. Веднъж нервите му не издържали, посегнал и я ударил. Гордата хубавица не могла да понесе унижението и го изгонила. Това сложило началото на края ѝ.

След няколко месеца се събрали, но семейството им било разбито завинаги. За отмъщение Виолета

залостила

вратата на

спалнята,

оставяйки наранения съпруг да спи в хола. И така, редувайки вечери на мълчание и бурни скандали, те я карали някак си - с хленчеща обич от негова страна, с презрение от нейна.

“Правих многократни опити да изгладим отношенията си”, разказва Валери пред магистратите. Последната караница се разразила на 15 март 2010 г. Седели в кухнята на уютното си жилище. Виолета приготвяла вечеря, а Валери бил зад барплота и отново молел за помирение.

“Идиот смотан,

простак скапан,

докога ще ме занимаваш с твоите глупости? Не разбра ли, че между нас всичко е свършено, че никога повече няма да бъдем семейство”, изкрещяла тя.

“Причерня ми. Пред мен имаше дървена гаванка - хвърлих я по нея”, признава Валери. Твърди, че следващите минути му се губят. Когато се съвзел, видял Виолета просната на пода. Под главата ѝ имало локва кръв. Нямало съмнение, че е мъртва. Щом се уверил в това, мебелистът изтръпнал от ужас. Той не може да обясни следващите си действия, нито какво му дало сили да действа хладнокръвно, методично и жестоко.

Първо нахлузил найлонова торбичка върху главата, за да не капе кръв, и на ръце отнесъл тялото в микробус, паркиран пред блока. Върнал се в жилището, старателно избърсал кухненския под с мокра гъба, прибрал гаванката, взел палтото, ботушите и дамската чанта на Виолета, изключил мобилния ѝ телефон. Тогава поел към работилницата в Бели Осъм. Там натикал тялото в стар гардероб в коридора, а дрехите и вещите на жена си изгорил в печка, направена от железен варел.

На следващия ден продължил обичайния си ритъм - да майстори мебели с двамата си работници. Привечер тъща му позвънила да го пита къде е дъщеря ѝ. Всеки ден се чували с Виолета по няколко пъти и мълчанието ѝ силно разтревожило възрастната жена.

“Не я знам къде е. Може да е избягала с друг мъж”, казал зетят. Заплетен вече в лабиринт от лъжи, на 17 март около 21 ч, придружен от най-добрата приятелка на жена си, Валери подал сигнал в полицията за изчезването ѝ.

А щом градът заспал - два часа след полунощ, отново поел към Бели Осъм. На пода на работилницата разстлал найлон, върху него положил вкочанения труп и се захванал за работа. Съблякъл дрехите и ги изгорил. После

с ножовка

разчленил

тялото,

което доскоро обичал и желаел безумно. В пламъците на кюмбето като цепеници натъпкал ръцете и краката. Поливал ги с бензин, за да не остане и следа. Накрая пъхнал главата. Но упорита и в смъртта, тя не искала да гори.

Призори уморен приключил поредния епизод от филма на ужасите, който сам режисирал. Събрал пепелта, недоизгорелите кости и опърлената глава, опаковал ги в 4 пакета и ги облепил с тиксо. Скрил ги пак в гардероба и се прибрал в Троян.

На 18 март сутринта подхванал ежедневните си занимания в цеха. Около обяд обаче освободил работниците. Натоварил в микробуса 6 стола, поръчани от магазин в Плевен, пъхнал в багажника пакетите с останките на жена си, а до тях сложил кирка и лопата.

Като свършил ангажимента си в Плевен, поел обратно. По средата на пътя към Ловеч свил в рехава горичка. На около 2 км навътре изкопал плитка дупка, в която положил парчетата от безумната си любов. Прикрил пъкленето си дело, като я засипал с пръст, върху нея разпилял съчки и суха шума.

Междувременно Виолета била обявена за общодържавно издирване, от полицията предприели всички действия по разплитане на случая.

“Валери ни съдействаше в търсенето - пусна ни в апартамента, заведе ни в дърводелския си цех в с. Бели Осъм, показваше всичко с охота”, разказа тогавашният шеф на РПУ в Троян Петър Яшев.

Невероятното спокойствие на съпруга породило подозрения у разследващите. Разпитите на познати на семейството пък сочели, че няма причина Виолета да изчезне от дома си.

След седмица на безплодно търсене, но със съмнения в думите на Валери, криминалистите му предложили да бъде тестван с детектор на лъжата. Той приел. На 23 март го закарали в Института по психология на МВР. Полиграфът категорично отчел - всичко казано от него е лъжа.

“Спокойствието му се пропука на връщане от столицата. Малко преди да стигнем Ловеч, Валери започна да разказва как е убил съпругата си”, припомня си бившият полицейски шеф. По-късно убиецът направил пълни самопризнания и посочил мястото, където е заровил жена си.

Проблемите на семейство Иванови не били тайна на улицата, където живеели. Съседите им знаели за разделите и събиранията им. Виждали как нагиздената Виолета стъпва със самочувствие към околните, а мъжът ѝ се прегъва от безсилие. Пред погледите на хората течала тази човешка драма. И те избрали на чия страна са. Докато Валери бил в ареста, направили подписка в негова защита. В нея изтъквали, че той е саможив, но любезен и услужлив, че агресията му е била провокирана от поведението на Виолета.

След убийството в Троян се говореше за патологичната ревност на мебелиста. Жена му полагала сериозни грижи за външността си и имала доста обожатели. “Познавам приятели, които идваха всеки ден до букмейкърския пункт, само за да я видят”, разкри след кончината ѝ мъж.

Дни преди трагедията видели Валери да я причаква пред казиното. Неспособен да сдържа гнева си, още пред входа вдигал скандали и изричал обидни думи.

Това не я впечатлило - с лекота отхвърлила подадената за помирение ръка. Не допуснала и за миг, че наранявайки съпруга си, вече е подписала присъдата си, според която той ще е палачът ѝ.

“Аз обичах жена

си, толкова

много я обичах

и винаги съм държал на нея”, изрекъл в отчаяние Валери по време на разследването. Признал се за виновен, делото срещу него се гледало по съкратената процедура. Осъдили го на 14 г. и 11 месеца затвор, които да изтърпи при строг режим.

В жалба до съда той поискал да смекчат присъдата. Изтъкнал, че не е искал да убива Виолета, че не помни как това е станало, че всичко е низ от нелепи случайности. Не казал само, че е следствие от презряната му любов.