Напълно подкрепям жените, които най-после намират смелост и сила да обвинят мъжете причинили им страдание. От собствен опит знам, че човек носи в себе си срам за нещо, което друг му е причинил и този срам го кара да мълчи и да се опитва да подтисне обвинението към себе си, че той е виновен за случилото се, въпреки, че е жертва. Това е елементарна психология, но когато си наранена в нея няма нищо елементарно.

Обаче обвиненията към един куп любими актьори, журналисти, музиканти, продуценти и т.н., няма да ми попречат нито да се наслаждавам на произведенията им, нито пък ще спра да ги гледам.

По същия начин харесвам Лени Рифенщал. Биографията й на любима режисьорка на Хитлер, изиграла ключова роля за пропагандата на нацизма, не може да намали възхищението към гения й. По същия начин никога няма да спра да слушам Пинк Флойд заради Роджър Уотърс, който също е гений, но е и антисемит. По същия начин никога няма да спра да гледам филми на Мел Гибсън. По същия начин никога няма да спра да се възхищавам на филмовото наследство, което Харви Уайнстийн оставя на света. Талантът не означава социално задължение да се спазват нормите на обществото. Може и да бъде, но аз съм категорично против да бъде свързан с подобно изискване.

Трябва да има равенство и баланс в който и двете страни да се държат почтено една към друга. Затова и този процес на разобличаване е положителен, но талантът е над всичко.

Затова се надявам, а и съм сигурна, че ще се случи същото както с Мел. Ще минат няколко години и по-голямата част от обвинените ще бъдат отново на екран.

*От фейсбук