Защо казах, че реакцията на Ердогановия призив за ревизия на Лозанския договор е минимално допустимата, но не достатъчна.

Цялата работа има контекст - и колегите във Външно го знаят. Реагира се не само на конкретното изказване, но и на тенденцията в говоренето на Ердоган по ревизия на границите на Турция, която то отразява.

Принцип в международното право и политика е нерушимостта на границите и когато някой иска ревизия на договори, това е равносилно на политически тероризъм. В никакъв случай не изолирано или ограничен във времето и пространството явление. Ердоган няма пред вид "само" третирането на турските малцинства, той иска да ревизира Лозанския договор с конкретни планове за промяна на границите на Турция с редица държави. Като се започне с претенциите към територии на Ирак и град Мосул, претенции към територии на Сирия и постоянните оплаквания, че договорът е лишил Турция от права върху острови в Егейско море.

Веднъж отворена темата няма спиране. Не твърдя, че Външно трябваше да бъде многословно, а по прецизно. Гърците реагираха твърдо, но сдържано. Договорите са нерушими, това не е тема, но му го казаха в лицето. Когато се допусне да се ревизира един договор се отваря кутията на Пандора и се връщаме изобщо към темата за ревизия на договорите. Темата за малцинствата и третирането им си има други подходи и начини за адресиране, особено на базата на стандартите в ЕС.

За това казах, че позицията на Външно е минималистична, съзерцателна, и не адресиращата иредентиското въодушевление на турския президент. Да припомним, че грижата за нарушени права на малцинства стоят и в основата на новата агресивност на Путин, който анексира Крим и нахлу в Източна Украйна. Но не само - историческите претенции и нуждата от зони за сигурност, също водят до картографски империализъм.

А сега прочетете реакцията на Външно и преценете дали отговаря на посочените по-горе стандарти.

Коментарът е от фейсбук