България е сред първите страни, които получават забрана за участие на олимпиада. Това става преди игрите в Антверп през 1920 година, когато заедно с Австрия, Турция, Унгария и Германия не сме допуснати заради коалицията, в която сме по време на Първата световна война. Забраната е продължена единствено за Германия за олимпиадата в Париж 4 години по-късно.

Заради Втората световна война за Лондон през 1948 година са отстранени Германия и Япония.

Най-дългото наказание е за Южна Африка, като причината е режимът на апартейд. То стартира от Токио през 1964 година и завършва през 1992 г. МОК отстранява състезателите, които са участвали в игрите на развиващите се сили и заради това се оттеглят КНДР и Индонезия. КНДР го отнася за същото и през 1968 г. в Мексико.
Родезия, днес Зимбабве, е наказана за олимпиадата в Мюнхен през 1972 г., отново заради апартейда.

В Сидни пък под вето е Афганистан заради режима на талибаните, които забраняват всякакви спортове.

Преди междинните игри през 1906 година не е имало отбори, които да се номинират от националния олимпийски комитет. Така има участници от различни държави в някои от отборните спортове и дисциплините с повече от един участник, като в гребането например. В индивидуалните дисциплини шампионите са си с националността.
За първи път проблемът се появява, когато през 1939 година се дават зимните игри на Гармиш-Партенкирхен. Германия не признава Чехословакия, но обявява, че ще допусне състезатели под олимпийския флаг.

По време на студената война различни спортисти от комунистическите страни, които са забягнали на Запад, подават молби да участват като индивидуални спортисти, но не са уважени от МОК.

Когато Гвиана се присъединява към бойкота на олимпиадата в Монреал от страна на някои държави спринтьорът Джаймс Джилкс подава молба, която също не е приета.

За първи път олимпийският флаг се появява на официална церемония в Москва
14 държави участват под него заради това, че правителствата им са забранили да се запишат заради бойкота, организиран от САЩ. Три - Нова Зеландия, Испанвия и Португалия, пък участват под знамето на националния им олимпийски комитет.
На игрите в Барселона през 1992 година 58 състезатели участват индивидуално заради разпада на Югославия. И печелят първите медали. Това са стрелците Ясна Шекарич, Аранка Биндер и Стеван Претикошич.

В Барселона участва и отборът на ОНД, съставен от бившите съветски републики, защото все още не са направили национални олимпийски комитети.

В Сидни през 2000 г. четирима спортисти от Източен Тимор са индивидуални участници, защото държавата им още не е напълно независима.

На олимпиадата в Лондон през 2012 г. бяха допуснати трима бивши състезатели на Холандските Антили, разпаднала се държава. Останалите бяха в отборите на Холандия и Аруба. Южен Судан също няма национален олимпийски комитет и Гуор Мариал участва като независим атлет.

Първоначално по същия начин трябваше да се пуснат и състезателите от Кувейт заради наказание на националния олимпийски комитет, но след това то бе вдигнато от МОК.

На зимната олимпиада в Сочи Индия бе със забрана заради изборите в националния олимпийски комитет. Те бяха на 9 февруари, 2 дни след началото на игрите. Така Шиван Кершаван участва като независим в спускането на шейни на 8 и 9 февруари. След това обаче изборът е направен и останалите трима си връщат флага на Индия. Това е единственият случай, когато това се случва по време на олимпиада.
За последно индивидуални спортисти имаше в Рио преди 1 година заради ново наказание на Кувейт. И Фехаид Ал-Деехани стана първият в историята независим атлет, който е олимпийски шампион. Той взе злато в спортната стрелба. Неговият сънародник Абдула Ал-Рашиди стигна до бронза. Под флага на МОК участва за сефте и отборът на бежанците. Такъв се прави и за тези в Пьонгчанг през февруари, но няма да има толкова много с квоти.