Благосклонно отношение в миналото, проявено лично от сегашния патриарх Неофит, вероятно е в основата на искането на Македонската православна църква да бъде призната от нашата точно в този момент.

Тази версия за историческите процеси, които протичат днес между двете християнски деноминации, коментират пред "168 часа" източници от Българската православна църква (БПЦ).

Оказва се, че преди близо две десетилетия - на 19 септември 1999 г., Неофит, тогава в качеството си на Доростоло-Червенски митрополит, и Калиник Врачански са участвали в уникална литургия с Битолския митрополит Петър. Тогава тази постъпка предизвиква

небивал скандал в Светия синод,

защото според канона се тълкува като прибързано признаване на Македонската православна църква (МПЦ). Причината е, че според църковните правила съвместната служба е знак, че архиереите на двете страни взаимно се смятат за равни в православната йерархия. Съслужението, което няма аналог в новата ни история, е било посветено на св. Климент Охридски и се е състояло във врачанския храм "Св. Възнесение".

От македонска страна в него е участвал още и викарийният епископ Йоан, а от българска - архиерейските наместници на Белослатинската и Оряховската духовна околии исвещеници от епархията. Тогава на службата е бил и главният секретар на Светия синод митрополит Геласий. Впоследствие дядо Геласий бърза да се разграничи: "Аз само наблюдавах молебена и се облякох чак за литургията за откриването на първия учебен ден в тамошното религиозно училище. Ние искахме да помогнем на македонците, но тази служба е прибързана."

Още по-негативна е реакцията на тогавашния главен администратор на синода Стоян Тодоров, който казва, че "митрополитите са

направили службата на своя глава,

не е била организирана от дядо Максим и той се разграничава от нея".

Новината за общата литургия обаче е посрещната с истински възторг в Македония. "МПЦ литургийно е призната от БПЦ. Това й отваря вратите към семейството на православните автокефални църкви", ликува по този повод на страниците си в. "Нова Македония".

Двамата български владици обаче си навличат гнева на останалите членове на синода и дори са заплашени от сериозни санкции.

"След съслужението във Враца на митрополит Калиник, Бог да го прости, и сегашния патриарх Неофит, който тогава беше Доростоло-Червенски митрополит, Светият синод излезе с решение и заплаши сегашния патриарх с църковен съд - разказва за случая доц. Дилян Николчев, университетски преподавател по богословие. - Положението си беше сериозно, но не трябва да забравяме, че горе-долу тогава стартираха събития, подобни на сегашните. Една или две години след това също създадохме комисия по въпросите на признаването, в която участвах и аз.

Доколкото имам впечатления от сегашния патриарх, защото сме разговаряли, включително и по време на въпросната комисия, той действително е благоразположен. И предполагам, че ако зависеше само от него, въпросът щеше да бъде решен още сега."

Така се оказва, че изразеното намерение да се работи в посока на признаването на МПЦ има богата предистория. Но въпросът си остава много сложен.

"Хубавата новина в случая е, че има решение и в него се казва, че на основание на това, че МПЦ

признава БПЦ за църква-майка,

сформира комисия и ще стартира с преговори - коментира по този повод богословът. - Но в документа става дума за това МПЦ да получи каноничен статут, а всеки, който започва преговори, обикновено обявява за какво ще ги прави. Защото македонците искат автокефалия. И БПЦ, ако преговаря и настоява да се даде автономен статут, това няма да задоволи македонската църква, защото ще ги върне в позицията, в която са били от 1945 до 1967 г. А автономия е, когато църквата е автономна към някоя църква, а оттук възникват много въпроси -

към българската ли ще бъде автономна

и подчинена на българския патриарх, или към Сръбската православна църква. Освен това каноните повеляват по-минимизирани изисквания при автономията, но по отношение на автокефалията те са доста по-строги.

Една православна църква, за да е автокефална, трябва да има многочислено паство, да има развито мисионерско и учебно дело, да има много свещенослужители и т.н., включително да има независим църковен съд и, забележете, нейният предстоятел и архиереите да бъдат избрани канонично - по-никакъв начин те да не са избрани с помощта на държавните власти.

От тази гледна точка всеки българин, който е бил в Македония, се е уверил, че всъщност това е една много по-жива църква, отколкото БПЦ."

В тази връзка доц. Николчев се притеснява, че и работата на новосформираната комисия може да се проточи прекалено дълго във времето и да няма категоричен резултат. Още по-сложен е въпросът с декларираната от наша страна подкрепа пред останалите православни църкви.

"Нека само да припомним отказа от участие във Всеправославния събор от миналата година, заедно с Руската, Грузинската и Антиохийската църква. Това означава, че през юни 2016 г. БПЦ каза образно на домакините, нямам предвид само гръцката, а и всички останали поместни православни църкви: Не, вие сте по-лошите, няма

да дойдем

И сега да ходи да преговаря с тези църкви, някак си на мен не ми пасва.

Не че е невъзможно да се даде еднозначно автокефалия на МПЦ, да се влезе в евхаристийно общение и прочее. Възможно е, още повече че те признават, че сме църква-майка в православно отношение, но моите опасения са, че дори да приемем, че половината от другите църкви ще се присъединят към нея - какво ще стане с останалите? За да има пълно признание, трябва съборно всичките поместни православни църкви да я признаят. Иначе вероятно ще се получи както с Американската православна църква - половината я признават, и то по чисто политически причини, а другите - не", казва в заключение доц. Николчев.