Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

България може би щеше да бъде друга

10 ноември дори не беше преврат. Живков сам подаде оставка. Страх ги беше от него. Митингът на 18 ноември беше режисиран, но отрази нуждата на хората да демонстрират - право, което нямаха.

Но има едно събитие, което бе изтрито с гума от архивите, макар че вестниците тогава, поне някои, сред които Земеделско знаме, го отразиха и това беше първия митинг на земеделците с настояване за излизане от правителство и извеждане на цялата партия в опозиция. След Горбачовото преустройство, мнозина на Запад и у нас, виждаха тогава в БЗНС възможност за опозиционност. За съжаление бе невъзможно и нереално да се очаква, че хората по върха на земеделския съюз ще бъдат в състояние да реализират заложената в историята опозиционност и дремещ антикомунизъм и ще изведат БЗНС в опозиция.

Но имаше други хора - една група от млади, несъгласни наричаха ни "младотурци", които организират митинг пред църква Света София в същата вечер в която Фори светулката правеше бдение пред двореца. Зная със сигурност, че това изправи на нокти и Луканов и Гоцев, защото това не беше по сценарий.

Техният план включваше и митинга на 18 ноември, и много след това, инфлитрация на "опозиционерите" с активисти предани на Партията, но с легендирана последна история на опозиционери. ДС дори се бяха изхитрили да развият затворническа легенда за някои, които след това именно благодарение на тази "слава" станаха лидери.

Горд съм, че бях от тази група в БЗНС - мнозина си мислеха, че някой ни напътства, а истината е, че близо 1000 души в цялата страна просто бяха тръгнали по своя път.

Пиша само защото този първи митинг на несъгласните в БЗНС и цялата история на съществуването на тази група беше изтрита като история по поръчение на партийците, ДС и някои нови демократи.

Много хора от групата бяха подложени на репресии, Коко Петрини почина неочаквано много млад, баша му, изключителния чичо Сашо ни окуражаваше - много чисто, много наивно, не като всичко друго което ни заобикаляше. При нас нямаше аналози на Анжел Вагенщайн и сие. Репресирани от БЗНС за пръв път говореха от обществена трибуна на този митинг. които се присъединаха към нас,

Не успяхме - просто бяхме смачкани в пресата на различните версии на режисирана опозиция, служби и власти.

Но опитахме.

Зная само, че България може би щеше да бъде друга ако бяхме успяли.

*Коментарът е от фейсбук