Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Пак мизерия в БАН и затова България е бедна

Германия отделя 250 пъти повече пари за 4-те си научни академии

B бюджета за 2018 г. за поредна година е предвидено съвсем скромно увеличение на парите за БАН. С тези пари има шанс да се покрие само увеличението на минималната заплата в Академията. Стотици учени, особено младите, ще останат на нейното ниво.

Доста обидно за специалисти, които говорят и пишат на няколко езика, кодират модели, правят прогнози и изчисляват процеси и явления, използвайки множество компютърни езици. Така те дават своя всекидневен принос към интелектуалното израстване на нацията.

Причина за хроничното недофинансиране на БАН е липсата на положително отношение към науката, което от своя страна е базирано на грешни сравнения и умишлени внушения. Пример за това е сравняването на БАН с обществото “Макс Планк” в Германия. Наистина, персоналът в “Макс Планк” е само около 3,5 пъти по-голям от персонала на БАН, а населението на Германия е почти 12 пъти по-многобройно от българското. И на пръв поглед изглежда, че в БАН има огромен раздут щат, приравнен към населението у нас, нали? Но в Германия има още няколко такива научни общества – “Фрауенхофер”, “Лайбниц”, “Хелмхолц”.

От таблицата по-долу се вижда се, че в тези 4 научни центъра работят около 14 пъти повече сътрудници, отколкото в БАН, а бюджетът, който Германия отпуска за 4-те центъра, е почти 250 пъти по-голям от бюджета на БАН. Впечатляващо, нали!

Но с това сравненията едва започват. Огромни са инвестициите в изследователската дейност на университетите и в 8-те академии. Да не забравим и над 40 федерални изследователски института към различните министерства. През 2014 г. Германия инвестира общо 84 млрд. евро за изследвания, над две трети от които идват от промишлеността (https://www.research-in-germany.org/en/research- landscape/facts-and-figures.html).

Да извадим тези двете трети от индустрията и да разпределим останалата една трета бюджетна субсидия върху цялото население на Германия, което е около 82 млн. Излиза, че в тази страна бюджетната субсидия за научни изследвания е 340 евро на човек от населението годишно. При население на България 7 млн. и предвиден бюджет за БАН за 2018 г. от 83 млн. лева излиза, че тук за наука се отделят по 11,86 лв. на човек от населението, т.е. едва по 6 евро годишно.

Удивителна е огромната разлика в политиките по отношение на научните изследвания в България и Германия – не 5 или 10 пъти, а цели 50 (петдесет) пъти повече от БВП на човек от населението се отделят там за наука. Докато това не се промени, България ще продължи да бъде на опашката в Европа и ще изостава все повече.

Добре, някои ще кажат, че Германия е богата, а България е бедна и ще са напълно прави. Но дали причината за невероятната бедност на българския народ не се крие в невероятната бедност на разум по отношение на науката от страна на неговите политици (управляващи и в опозиция).

Да преминем към още по-относителни единици, нещо, което няма как да не е обективно, тъй като 100% са 100% и в България, и в Германия, и в Китай. За 2016 г. по данни на Евростат БВП на България е 86,5 млрд. лева, а на Германия - 3500 млрд. евро. За 2018 г. правителството на България планира бюджет за БАН 83 млн. лева. По отношение на БВП (ползваме данните за 2016 г., няма как да знаем БВП за 2018) това е по-малко от 0,1%. А от таблицата се вижда, че само за 4-те научни организации в Германия същото отношение е 0,3%. А отношението на общия разход за наука и развитие там е около 2,4%.

Не става ли веднага ясно защо една държава тъне в бедност, а друга забогатява все повече. Разбира се, че отношението към науката е най-важният двигател на прогреса. Няма начин, като инвестираш 24 пъти по-малко за научни изследвания (в относителни единици – част от БВП), да очакваш просперитет и бързо развитие.

Има ли светло бъдеще пред България? Засега на този въпрос се отговаря с категорично НЕ. Не се ли промени отношението към малкото учени, останали в страната, към поддържаните от тях в много случаи уникални инфраструктури (понякога със собствени средства и работейки много повече от 8 часа на денонощие и без почивни дни), нищо добро не очаква нашия народ. Когато управляващите допускат 4 млрд. да бъдат откраднати, а в същото време не допускат да добавят 40 млн. към годишния бюджет на научната организация, която дава повече от 50% от научната продукция в страната, това няма друго обяснение освен целенасочен геноцид на мозъчния тръст на нацията (“Ще им спрем парите и те сами ще се разпуснат” – помните ли?).

Защо се прави това? Няма разумно обяснение, освен че от парите за наука е почти невъзможно да се открадне, а спестяването им формира финансов ресурс, който лесно ще бъде усвоен и разпределен сред членовете на избраната от българския народ политическа шайка. Колко актуално звучи това във времето, когато върви оспорвана битка кой да оглави борбата с корупцията, т.е. кой да бъде по-ефективен в процеса на капитализиране на своята позиция в политиката.

Представете си, че към планираната бюджетна субсидия на БАН бъдат добавени 40 млн. лв. Тази малка кръпка би помогнала на Академията да оцелее през 2018 г. и може би да привлече повече млади хора, с което да осигури развитието на науката, т.е. просперитета на страната. Лесно може да се пресметне, че трябва да изминат 100 години, за да успее една годишна добавка от 40 млн. да достигне 4-те милиарда, откраднати от КТБ. Най-вероятно никой от нас няма да е жив след 100 години, за да види какво се случва в България.

Но може би тогава някои от нашите пра-правнуци ще се опитат да разберат какво се е случвало днес и да намерят отговор на въпроса защо България е била толкова бедна. Те бързо ще се ориентират сред съхранените източници и неминуемо ще стигнат до заключението, че причината е била във враждебното отношение на политиците към научните изследвания и развитието на науката и технологиите в тази страна. Част от доказателствата в подкрепа на това заключение ще бъдат архивните снимки от есента на 2017 г., на които сградата на БАН е “украсена” със спуснати черни знамена. Разбирайки причината за бедността ни преди 100 години, някои от тези изследователи на историята със сигурност ще се засрамят от делата на своите прадеди.

* Авторът е учен от БАН, доскорошен директор на Института по астрономия.