Америка се тресе от скандала с Харви Уайнстийн. А колко жени в България са приели да правят свирки (в най-добрия случай) на шефове или мъже от които зависят професионално? Интересен въпрос чийто отговор не бихме искали да знаем в обществото в което живеем. вероятно твърде много. очаквано много.

Нищо не може да ме изненада още от тийнейджърска възраст. Не съм била поставяна точно в такава ситуация, но сексуалното насилие има и други възможни варианти.

Уроците започнаха когато бях на 19 години. Професорът ми по актьорско майсторство позволи да бъда бита истински на сцената по време на репетиция на етюд на мой колега-режисьор, в който ме изнасилваха. Разбиха ми устата, разболях се от преживяното. Не се явих на изпит. После отидох при Гриша Островски да ми подпише книжката, а той ми зададе въпроса - "Ти Иван Станев като мъж или като режисьор не го харесваш?".

Това е една от истинските истории в "сексът и комунизмът" :)

Тогава разбрах съвсем ясно всички позиции в обществото. сега подобно нещо не е възможно да се случи, защото момичетата си знаят правата, а тогава въпреки, че бях дъщеря на дико фучеджиев, това нямаше никакво значение. сега бих съдила и островски и иван станев за физическо, емоционално и сексуално насилие.

Отдавна не ми пука "какво мислят хората" за мен, затова и споделям това публично. и за повечето хора, и със сигурност за повечето жени (за съжаление), изглеждам луда, зла, отмъстителна и т.н.. i don't give a fuck. в момента съм по-щастлива от всякога и не ме интересува нито паметта на островски, нито живият иван станев. моят живот е такъв какъвто е с участниците в него. всеки носи отговорността за постъпките си. а подобни неща се помнят завинаги.

Когато жена "забравя" насилието срещу себе си, тя забравя себе си за да са победители тези, които са я накарали да се чувства зле.

Животът е прекрасен, което не пречи кармата рано или късно да те захапе за задника. изпитвала съм го, не е приятно ;)

*Коментарът е от фейсбук