Някои хора като че ли имат за първо име не това, което им е дадено от родителите, а това, което им е дала съдбата.

Така е с тази баба – родителите й я нарекли Вера, но съдбата й определила всички да я наричат Учителката.

Всяко споменаване на името й започва с Учителката Вера Попова.

Навърши 100 години през септември, а при нея все още се стичат ученички – от всички краища на България. Самите те, с посребрени коси, но с пъстри букети и бухнали питки, идват да навестят Учителката си, както са правели това в последните 70 години!!!

Всяка година. Всеки септември!

Гледах ги как се държат за ръце, преплели спомените, прегърнали приятелството си. Букетите с цветя отрупаха масата.

Бастунчетата сложихме отстрани.

Нагласиха герданчетата, пригладиха полите си. Чинно се наредиха до Учителката си и с респекта от първата им среща, наричайки я "Госпожа Попова", застанаха за снимка.

Пък аз, в премрежените си от сълзи очи, видях човещината в нейната първичност, извисения дух на мъдростта и чудото на Столетниците. Останали по-дълго на Земята, в опит да я направят по-добра.

*Мира Добрева във фейсбук