Близо 61,5 милиона германски граждани днес са призовани да пуснат бюлетина на парламентарните избори. Урните са отворени до 18 часа, веднага след това ще бъдат публикувани и първите прогнозни резултати.

Според проучванията на общественото мнение ХДС/ХСС отново ще получат най-много гласове между 34 и 36%, което означава, че Ангела Меркел ще получи четвърти мандат като канцлер. Втори за пореден път остават социалдемократите с прогноза за 21-23% от гласовете. Новината от изборите ще бъде влизането на крайнодясната популистка „Алтернатива за Германия“, за която според социолозите ще гласуват между 11 и 13 на сто. В Бундестага се очаква да има този път шест партии. Ще влязат още либералите от „Свободна демократическа партия“, Левицата и Зелената партия.

Либерали в правителството означава нов курс за Европа

Изборите се наблюдават с голямо внимание от целия свят. От това какво правителство ще се сформира след тях зависят много решения и на европейско ниво, курсът в бежанската криза, отношенията с Русия и САЩ.
Новият Бундестаг трябва да заседава за първи път най-късно след 30 дни.
Тъй като е ясно, че няма да има партия с достатъчно мнозинство, за да управлява сама, бъдещият кабинет отново ще е коалиционен. Съставянето му най-вероятно ще отнеме месеци, макар и да има само два варианта чисто аритметически – отново голяма коалиция между социалдемократи и християндемократи, и коалиция на християндемократите на Меркел с либералите и зелените, тоест така наречената „Ямайка“ (по цветовете на ямайското знаме черно, жълто и зелено).
Именно това с кого ще управлява Меркел е голямата интрига на тези избори, защото от коалиционните партньори зависи и европейската й политика.
Ако либералите влязат отново в управлението, то може да се очаква промяна в курса на Германия спрямо Гърция и спрямо Франция. Либералите не са съгласни с част от плановете за реформи на френския президент Макрон и отхвърлят идеите му за по-голяма интеграция на ЕС. Те също така са привърженици на много по-твърд курс спрямо длъжницата Гърция. Това е ясно и в Атина.

Парадокс: Гърците искат Шойбле

Стигна се дотам, че гърците, за които досегашният финансов министър Волфганг Шойбле бе олицетворение на всички техни беди, в проучвания на общественото мнение заявяват, че предпочитат Шойбле да остане начело на финансовото инистерство в Берлин и да води преговорите с техните управляващи. „По-добре познатия курс, отколкото нов, който ще е по-лош и от този на Шойбле“, коментират медиите в Гърция.
Либералите, начело с новия си лидер Кристиян Линднер, се изказваха доста противоречиво и за санкциите срещу Русия. Линднер обяви само преди месец, че е най-добре „противозаконната анексия на Крим да бъде приета и темата да се замрази, за да може да се излезе от конфликтната ситуация с Кремъл“. Либералите обаче са гледани с надежда във Великобритания. Тъй като те се застъпват за свободен пазар в англосаксонския смисъл и настояват развода на ЕС с Великобритания да бъде организиран прагматично, в Лондон смятат, че те ще защитят техните интереси. Линднер обаче често се застъпва и за европейска интеграция.
Позициите му са доста непостоянни, заради което в някои медии вече го наричат „Господин ДаНеДа“.

Последен мандат за Меркел?

Ако Меркел продължи да управлява отново в коалиция със социалдемократите, това може да означава и краят на най-старата партия в Германия. 120-годишната ГСДП ще вземат вероятно 21% от гласовете, което е рекорден спад за тях. В партията има вече противоречиви позиции за това дали трябва отново да се виза във властта или е по-добре да се излезе в опозиция, за да се заздрави партията. Ако вс епак коалицията остане същата, то не се очаква големи промени в политиката на Германия.
Твърде вероятно е самата Ангела Меркел да поеме по-твърд курс по всички теми, тъй като според източници от обкръжението й тя е решила това да е последният й мандат и няма да има какво да губи.