Получих наградата за литература на Софийската община. София присъства много осезателно в книгата ми, на десетки места, и ето едно от тях, обагрено от характерната неистова атмосфера на 1920-те години:

"Излезох от Банята и тръгнах към "Св. Неделя". Я какво е хубаво времето - 6 часът следобед, слънцето вече меко грее, и е топло, истински пролетен ден. Душата ти пее направо! Колко му требва на човека?! Една баня, да си платиш лизинга, Бедна книжка, некоя и друга хиледарка, Народна кухня - и ти си готов! Че като прибавим към това и некоя хубава топла пролетна привечер, ти си направо пей сърце, ти си щастлив човек! У тоя древен град, на Арий и на хуните! Пише го у входа на банята. Сложили там една табела, некой си Богдан Филов написал на табелата каква е историята на града. Некакъв си Арий имало тука, правили му събор поповете, съдили го и прочее. А хуните минали от тука през 447 г. и мамицата му разгонили на тоя град - разрушили го и го опожарили, и въобще... Абе хуни! Атила, Бич Божий! И тия разкатали фамилията на всичко... Па и Коста Янков сега, и той нещо такова пробва. Ей я "Св. Неделя" отсреща, още й стоят разрушени кубетата. Тя така си стои вече години. Градът на терора! Това не ти е тебе Пловдив или Бургас, или разни други такива лиготии! Това тука е градът на терора, ало! Нема три-пет тука! Че се тепеме, докато не остане никой!...Вървиш така и си викаш: Ехее, колко хора са минали преди мене по тая стара земя! Къде аз сега крачим по гладките павета на "Мария Луиза", облени от златната светлина на залеза - как би казал поетът или па Димо Казасов, - кой знае какво са правили хората преди и какви работи са ставали! Тука глави са се търкаляли. Къде аз сега ходим. Хората са ги разпаряли, изкормвали, резали са ги. Па то и досега е горе-доле така. Но даже "Св. Неделя", макар и разрушена, изглежда добра и успокоена в тая мека светлина. Отсреща Витоша се зеленее, огрена косо от слънцето, полвината в слънце, полвината в сенка. И това хубаво, чисто, синьо небе, като изплакнато! Хубав е животът, това че кажем аз! А аз съм всъщност щастлив човек. Почти всеки е всъщност щастлив човек, но не го разбира."

*Милен Русков във фейсбук