Една медицинска сестра каза веднъж: “Ако си болен, не ходи в болница.”

Може да ви звучи налудничаво точно от нейните уста, но е вярно. Само като си помислите какви пълчища от микроби шетат из белите болнични стаи. Без значение каква чистота се поддържа, те не могат да бъдат изтребени. И тъкмо там болният отива за помощ, а се връща вкъщи с инфекция!

Мръсни болници

Има световен бум на болничните инфекции. Според СЗО заразяването в здравно заведение е най-големият недостатък на здравеопазването в света, от който годишно страдат стотици милиони. Изчислено е, че 10% от всички приети в болница се инфектират по време на престоя си в нея. Най-лошото е, че причинители на много от тези зарази са устойчиви на антибиотици. Това означава, че те не могат да бъдат лекувани по утвърдени методики. В много случаи са нелечими. Най-лошо става, когато заразата доведе до сепсис!

Показателен е случаят на Ана Фриц, описан наскоро в американския печат. Нейният баща е приет в болница за планова операция по отстраняване на полипи по дебелото черво. Те са открити при колоноскопия, но операцията е отлагана веднъж поради опасения на лекарите, че големите полипи може да са злокачествени. Операцията е успешна и мъжът е в приповдигнато настроение, защото полипите са се оказали доброкачествени.

На другия ден обаче бащата на Ана има температура и учестен пулс. Но лекарите овладяват състоянието му и го местят в отделениефэ о  то. На третия ден той умира. Ана е съсипана от мъка. Вписано е, че е умрял от сърдечна недостатъчност, но аутопсията показва истинската причина за смъртта му. При операцията дебелото черво е перфорирано и се е инфектирало. Умрял е от сепсис.

Ако Ана е била наясно със симптомите на сепсиса, сигурно би уведомила лекарите. Но дори да не го бе направила, те е можело да погледнат повторно рентгеновите снимки и биха видели перфорацията.

На втория ден от престоя на баща й в отделението състоянието му рязко се влошава. Той е немощен, объркан, апатичен и няма апетит. Казва на Ана, че лекарите ще му снимат “тумбака” - дума, която никога не е използвал. На другия ден й съобщават, че е починал.

Симптоми

Сепсисът е много силен имунен отговор на инфекция, която е попаднала в кръвта. Нарича се и “отравяне на кръвта”. При нараняване и след операция имунната система включва на пълна мощност, за да се справи с раната. Ако обаче точно в този период тя се инфектира от микроби, имунната система се претоварва и заразата става токсична и опасна за живота.

Всяка инфекция, била тя бактериална, вирусна или гъбична, може да причини сепсис. Най-често обаче негови причинители са патогените, виновни за пневмонията, чревните, бъбречните и кръвните инфекции.

В първата фаза признаците на сепсиса са като при всяка друга инфекция:

l температура над 38,5 или под 36 градуса, понякога и втрисане;

l ускорен пулс – над 90 удара в минута;

l учестено и/или затруднено дишане - над 22 вдишвания в минута;

l силно изпотяване;

l вялост, слабост, замайване;

l загуба на апетит.

Във втората фаза на сепсиса към тези симптоми се добавят:

l объркани мисли и фрази;

l ниско кръвно налягане;

l отказ на някои органи;

l гъгнива, неразбираема реч;

l диария, гадене и повръщане;

l студена, бледа и обезцветена кожа;

l намаляла урина;

l загуба на съзнание;

l мускулни болки.

Влезе ли болният във втора фаза, вече е много трудно и даже невъзможно да бъде излекуван. В случая с бащата на Ана, когато речта му се променила, вече е било късно да бъде спасен.

Третата фаза на сепсиса се нарича септичен шок. Организмът е сразен от инфекцията, органите са увредени и системите започват да изключват една след друга.

Силната имунна система на здрав човек би се справила с всяка инфекция. Риск да развият сепсис има при децата и при старците, както и при хората с отслабена или потисната имунна система. Но още по-голям е рискът за хора с изгаряния или с поставени инвазивни устройства - венозни игли, катетри, тръби за обдишване и пр.

Лечение

Първата стъпка при сепсис е да се назначи курс антибиотици. Ако е хванат рано, това може да се окаже достатъчно. Иначе се назначават и:

l съдоразширяващи медикаменти (за повишаване на кръвното);

l инсулин (за стабилизиране на кръвната захар);

l кортикостероиди (срещу възпалението);

l болкоуспокояващи;

l диализа;

l венозни вливания на разтвори;

l респирация;

l хирургия.

За нещастие сепсисът рядко се хваща навреме и смъртността от септичен шок е около 50 процента.

Заради разширяващата се устойчивост на микробите към антибиотици и нуждата от агресивно лечение срещу сепсиса се търсят и други оръжия. Наскоро сп. “Интензивно лечение” описа експериментална терапия с венозен разтвор на витамин С, тиамин (витамин В1) и хидрокортизон, прилагана за период от 7 месеца в САЩ. Смъртността при тази терапия била 8,5%, докато при стандартно лечение е 40,4%. Освен това разтворът е предпазил органите от уврежданията на септичния шок (най-вече бъбреците, те са най-уязвими).

Витамин С е мощен антиоксидант и е съдбовно важен за имунната система. Той може да убие почти всеки вирус, изпречил се на пътя му, но е също толкова ефикасен и при бактериални инфекции. Тиаминът от своя страна отговаря за превръщането на въглехидратите в енергия и за обмяната на мазнините и белтъчините. Наричат го антистресов витамин, защото укрепва и имунната система. А кортикостероидите имат много бързо действие срещу възпаления и улесняват дишането.

Докато новото лечение на сепсиса с разтвор бъде одобрено и получи медицински стандарт, ще мине доста време. Нужни са много тестове с животни и хора. Затова бдителността и бързата реакция си остават най-важни при тази смъртоносна инфекция.