За пръв път през този сезон спах на затворен прозорец. Не заради студа - нощем все още е приятно хладничко. А заради шума (да, г-н Валери Симеонов - заради шума) от близкия ресторант.

И снощи, и предната нощ сръбска и циганска музика държеше обитателите на панелките в кюстендилския жк "Запад" будни до 1, 30 - 2 часа. Със сигурност се е чувало и до кметството, и до РДВР, но нито общинската охрана, нито полицията се трогна.

Вчера много се спореше за 9 септември, но в предишното време такова нахалство нямаше как да мине. Най-малкото щяха да задължат ресторантьора музиката да е преобладаващо българска.

Да не говорим за патрулиращите доброволни отряди, които при такива децибели неизбежно щяха да минат на проверка, и особено за милицията, която можеше и да прибере някого, ако думкането продължаваше.

Сега си мисля, че даже шумът не е най-неприятното в такива случаи. Човек може да си сложи тапи в ушите, да затвори прозореца, да се завие през глава и да спаси донякъде положението. Но няма спасение от глождещата мисъл, че някой решава да си прави удоволствието, без да го е еня, че нарушава спокойствието на другите, и то в малките часове. И то не в зона за забавление, а в една от спалните на града, както преди иронично се наричаха жекатата.

Много се писа вчера как след 9 септември една група си е правела, каквото си иска, без да се съобразява с никого. Разликата е, че сега вече това може да си позволи всяка група, независимо дали става дума за ромска сватба, за зарята по случай рождения ден на поредната плеймейтка, за шумно фирмено парти, за младежки купон или пък за самозабравил се ресторантьор.

От фейсбук