Керамиката ни е завещана от дедите.

Позволявам си да пиша за това с надеждата да не бъде подминато, невидяно, нечуто. Защото е нещо приказно, нещо, което наистина си заслужава и влиза директно във фибрите. Говоря за Фестивала за съвременна керамика в столичната галерия “Райко Алексиев”.

Позволявам си го, защото добре си давам сметка, че подобни събития се отминават лесно, не са в праймтайма на деня и много често остават скрити, заровени някъде извън контекста на шарения, невротичен делник, изпълнен с какви ли не събития. А изложбата е приказна. Наистина влизаш в приказка, в която можеш да сънуваш, да си доизмисляш герои, да си дописваш мечти.

Даваш си и сметка какво нещо е глината. Как през този материал светът ти може да се промени, да се разфокусира съзнанието ти, да се преобърне всичко в теб - от глава до пети, да те разтегли и свие.

Харесва ми и друго - че в “Райко Алексиев” има счупване на много от общоприетите представи за керамика, които повечето от нас носят у себе си. И това е една от причините, поне от любопитство, изложбата да бъде видяна.

Тук има счупване на бита, има авангард, има съвременна интерпретация на времето, на всичките ни душевни кръгове и кръговрати.

Повече от 40 са художниците, които са представили своята визия за живота през глината, на различни възрасти, със съвсем различно артистично поведение.

И точно това прави много специално усещането, което изпитваш, когато влезеш в знаковата софийска галерия. Защото преминаваш през много различни светове и много различни надежди, мечти, тъги. Има усещане за еклектика, но тя не дразни Напротив, в един момент усещаш, че всеки художник допълва с нещо другия, надгражда или умишлено го разгражда. И в един момент в главата ти, в съзнанието ти, се получава едно цялостно пано от чувства, състояния, пориви.

Излизаш от галерията леко прегърбен от натрупванията, които си получил, но и достатъчно озарен от движението, трепета, магичното на глината. Сещаш се и за още нещо: в тази страна керамиката винаги е била нещо завещано от дедите ни, нещо, което и да не искаме, носим у себе си. Не съм от тези, които дават съвети, без да са им ги поискали, но все пак!

За да има успех един такъв фестивал, хубаво би било, докато тече изложбата, в недрата на галерията непрекъснато да се случват различни събития. Не е задължително да са свързани единствено с керамиката, а съвсем спокойно може да бъдат различни артистични прояви. Това само би допълнило, натрупало и популяризирало съвременните български художници, ваещи душевните си измерения от глина. А една такава галерия като “Райко Алексиев” може да приюти подобни съпътстващи програми.

Наясно съм, че подобни “приказни” неща, които се случват тук, много често остават в бутиков кръг, единствено само за шепа ценители, и не могат да преминат, да счупят оковите, казано в кавички. А пък за съжаление - цялата красота, цялата прекрасна идея, каквато е тази, просто отиват на вятъра. И това е много жалко. И тъжно. И може би точната дума е нелепо.

Все пак да не забравя да кажа - дано не звучи като реклама - съвременната българска керамика ще бъде в галерия “Райко Алексиев” до края на септември. Така че колкото и да живеем в невротичен, панически, натоварен и всякакъв друг делник, мисля че всеки би могъл да откъсне един миг от календара си и да мине оттам. Да разгледа. Сигурен съм, че няма да съжалява. Сигурен съм, че ще открие съвсем нови неща за себе си, за времето, изобщо за присъствието ни тук. Сигурен съм, че ще се развълнува и ще намери у себе си неща, за които може би не е предполагал. А пък много му се е искало. А това лично според мен изобщо не е малко. Напротив.