Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Макроуроците от “Евксиноград” Премиерът Бойко Борисов и френският президент Еманюел Макрон

Макрон показа на българските държавници как агресивно се защитава интерес, те пък демонстрираха, че могат да са заедно за националните каузи и

да работят с другите държави от Източна Европа.

Най-голямата полза е обещанието на Франция, че иска България да е на първа линия в разговорите за бъдещия ЕС

В петък Еманюел Макрон направи първото посещение на френски президент в България от 10 години насам. И той, и българският президент Румен Радев подчертаха, че посещението е важно, едва ли не историческо. Това, което не бе казано, е, че Макрон е едва третият президент на Франция, който посещава България. И винаги тези визити са били свързани с важни моменти за Европа, а и за България.

Първото посещение на френски президент е направено от Франсоа Митеран през януари 1989 г. Ще се запомни със закуската с дисидентите и лекцията в Софийския университет, на която Митеран обещава Франция да подкрепи демократизацията на Източна Европа и интеграцията с останалата част на континента.

Втората визита

бе на Никола

Саркози

през 2007 г., малко след освобождаването на медицинските сестри от Либия и точно след като България бе станала член на ЕС. И пое обещанието България да има подкрепата на Франция за присъединяване към Шенген.

Между двете досегашни визити на френски президенти общото е, че Франция винаги изпълнява обещанията си, независимо кой е наследникът, който го прави. Франция беше един от най-яростните привърженици на разширяването на ЕС, това е и държавата, която никога не ни е създавала обструкции за Шенген и винаги е държала само и единствено на изпълнението на критериите. Заради това и беше изключително важно какъв ангажимент ще поеме Еманюел Макрон в “Евксиноград” след разговорите си с премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев. Още повече че Макрон идваше да търси подкрепа, която е важна за него и съответно можеше да обещае и нещо наистина важно.

Освен обещанията, които даде на Борисов и Радев и които безспорно имат голяма тежест, тъй като са дадени от президента на Франция, Макрон им изнесе и няколко

открити урока

по дипломация

и постигане

на целите

Варна бе финалната точка от обиколката на Макрон, която включваше разговори в Залцбург с канцлера на Австрия Кристиан Керн и премиерите на Чехия Бохуслав Суботка и на Словакия Роберт Фицо и посещение в Букурещ. Главната цел на президента на Франция беше да успее да пробие Източна Европа, да получи подкрепа за предложенията си за командироване на работниците в ЕС въпреки съпротивата на Полша и Унгария и да успее да се похвали в края на годината с изпълнено предизборно обещание. Тоест да извлече само и единствено вътрешнополитически ефект, макар и

минаващ през

реформа на

целия трудов

пазар на ЕС

И след като в Залцбург и Букурещ получи уклончиви отговори, Макрон отчаяно се нуждаеше във Варна да демонстрира силата си.

Този първи урок може да бъде наречен и урок по безочие. Първо, Макрон сам се похвали още след срещата с Румен Радев, че предложенията му получават подкрепа. И някак си не дочу двойното уточнение от българския президент, че той не може да вземе решение по директивата и това е работа на правителството на България.

След това последва и опитът България да бъде скарана открито с Полша. Ден по-рано полската премиерка Беата Шидло се закани, че страната ще блокира инициативата на Макрон независимо от неговите усилия да я заобиколи. Което накара Макрон да се закани от Варна на поляците, че е крайно време да осъзнаят, че не са те тези, които определят какво ще се случва в Европа.

Което много напомни неприличните за европейски политик теми за първото и второто качество на европейските държави, различните скорости и пр. В тази конфронтация Макрон опита да вкара и България. На два пъти френски журналисти попитаха Радев и Борисов пряко: “България с Франция ли е, или с Полша.” А Макрон очакваше с нетърпение отговора, за

да натрие отново

носа на поляците

И Радев, и Борисов обаче стриктно следваха позицията и на останалите източноевропейци: “Подкрепяме предложенията на Франция, но трябва да се разберете с Полша и Унгария”. Макрон вече бе чул тези думи и в Залцбуг от Фицо, и в Букурещ от румънския президент Клаус Йоханис. Във Варна от Борисов чу, че Унгария и Полша са ни приятели и че не трябва да влиза в конфронтация с други страни в ЕС. Тук и българските държавници, и всички останали източноевропейци демонстрираха научен урок, че ако имат обща позиция, е много по-вероятно да постигнат успех в играта с големите в Европа.

И все пак безочието, което демонстрира Макрон, постигна успех. Накара българския премиер Борисов отново да влезе в ролята на посредник, който опитва да сближи непримирими позиции. Този път даде обещание да поговори с Беате Шидло през септември, когато полската министър-председателка ще е на посещение в София, и да опита да я убеди, че в промените, които иска Макрон в директивата за командированите работници, няма проблем.

Със сигурност би постигнал повече успех в разговорите си с поляците от Макрон, който вече бе наречен от Шидло неопитен и нахален.

Всъщност, макар и значима реформа, промените на Макрон в тази директива няма да променят почти нищо. В момента директивата позволява работници да бъдат командировани в друга страна в ЕС за срок до 3 години.

Макрон иска да го

намали на година

Само че средният срок за командироване на работник в ЕС е 4 месеца, в някои случаи достига до осем. Тоест остава в границите, които иска Макрон. Допълнителните искания на френския президент са по-високо заплащане за командированите работници и плащане на пълните осигуровки. И в момента много от командированите получават равно заплащане с колегите си от Германия и Франция например. Проблемът е, че се осигуряват в родните си страни на доста по-ниски суми, отколкото вземат. Като цяло точно тези хора не са проблемът на трудовия пазар във Франция. Там те заемат под 1% от всички работни места и са общо около 300 000 души. И дори моментално да бъдат изгонени, това няма да реши проблема с 12-процентната безработица на Франция.

Реално целият проблем с командированите работници е даденото от Макрон предизборно обещание и желанието му да закрепи властта си, като го изпълни, след като само за месеци рейтингът му се срина главоломно. И стачка заради неизпълнено обещание към синдикатите е най-малкото, от което се нуждае. От тази гледна точка подкрепата, която поиска Макрон от България, е чиста проба вътрешна политика на Франция.

България от своя страна няма кой знае какъв проблем да подкрепи директивата. Командированите от България работници според различните проучвания са между 20 и 30 хил. души, повечето от тях се връщат на всеки 4 месеца в България. Но пък поводът бе добре използван от президента Радев да напомни на Макрон, че френските компании не плащат поравно на работещите за тях българи и французи. Което също беше обща позиция на източноевропейците, която Макрон беше принуден да изслуша и в Залцбург, и в Букурещ. Допълнително навсякъде, включително и от Борисов, бе принуден да чуе призива да прояви малко отстъпчивост и да направи предложенията си приемливи и за поляците, и унгарците.

Големият проблем за Източна Европа в предложенията на Макрон не е директивата за командированите работници, а тази за превозвачите. И безспорен успех на източноевропейците е, че във Варна френският президент разграничи двете предложения и прие транспортните правила да бъдат обсъдени по-задълбочено и да се отразят интересите на българските, румънските и полските транспортни компании.

В замяна на принципната подкрепа от България за промените в директивата за командированите работници Макрон трябваше да даде нещо. В начина, по който го направи, също имаше урок по международна политика за българските държавници. Реално Макрон обеща подкрепата на Франция за влизането ни в Шенген, която имаме още от управлението на Никола Саркози. Но не се ангажира с дата, а остави Борисов да постави хоризонт до края на годината, не пожела да спомене пречката Холандия, която поставя пред България и Румъния допълнителни условия. Без конкретика беше и

втората изразена

подкрепа за

приемане на

България в

еврозоната

Изречена от френски президент, тя лесно може да се тълкува и като обещание. И със сигурност би ни свършила работа, за да се спази сегашното неофициално намерение на българското правителство да потърси влизане в чакалнята на еврозоната някъде около средата на 2018 г. Но от друга страна, Макрон много добре знае, че формалното решение се взема от Европейската централна банка и винаги може да си измие ръцете, ако обещаното не стане факт. Освен това тези обещания бяха идентични с дадените ден по-рано в Румъния.

Най-голямата подкрепа, която Макрон даде на Бойко Борисов, е настояването от страна на Франция решенията по никоя тема в ЕС

да не се вземат

без участието

на България

В следващите месеци предстои да бъде приета реформата на Шенген. В общи линии тя предвижда по-засилена охрана на външните граници, включително и с прехвърляне на граничари от останалите държави членки през Европейската служба за гранична и брегова охрана. Реформата трябва да предвиди и възможности за контрол на вътрешните граници, които да не затрудняват придвижването вътре в ЕС. Ако бъде оставена извън този разговор, като нищо България може да остане още с години извън ядрото на ЕС и реално да е на втора или трета скорост в общата политика за сигурност на ЕС. И реално да се превърне в буферна държава срещу бежанците, която пази богатата Европа, но не се ползва от облагите . Участвайки в определянето на новите правила, страната ни получава шанс да настоява те да важат и за българите и по този начин да стане част от Шенген. В общи линии, ако бъде спазено обещанието на Макрон, това означава, че България, вместо да трябва да се съобразява с началниците в Брюксел, ще може да седи на първа линия при вземането на общите решения за реформата на ЕС, включително и за реформа на финансовата система, за финансов министър на ЕС, за общата отбрана.

Тук трябва да се отчете, че

Борисов и Радев

играха в един отбор

Покрай цялата организация на посещението на Макрон между двамата и техните екипи имаше ревност кой е поканил френския президент, кой ще получи повече внимание, кой ще обере лаврите. В деня на разговорите в “Евксиноград” обаче и Борисов, и Радев показаха, че са научили урока, че не трябва да се мерят кой е по-голям генерал и по-велик началник пред чужденците. Двамата поставиха едни и същи искания, настояваха за едни и същи решения и в общи линии не допуснаха почти никакви нюанси в говоренето си. Нещо, което не се бе случвало отпреди поне 10 години, когато всички политици бяха единни, че страната ни трябва да влезе в ЕС.

Третия важен урок, който даде Макрон на българските държавници, е, че

бизнесът е

преди всичко

И че колкото и да е възвишена или отвлечена уж темата на едни преговори, не трябва да се изпуска шансът да се направи сделка. В конкретния случай френският президент опита и в голяма степен успя да спечели предимство за френските производители на оръжия при усвояването на 2 млрд. лв. за модернизацията на Българската армия през следващите години. Дотук е сигурно, че французите искат да ни продадат бронирани машини за пехотата и нови бойни кораби. И очакват конкретни споразумения в следващите седмици, които биха могли да елиминират всяка друга конкуренция по тези два проекта. Допълнително французите нямат нищо против да ни продадат и изтребители, въпреки че засега са извън сделката при рестартиране на проекта. Този урок, между другото, не ни се преподава за първи път. След като спаси медицинските сестри от Либия, Саркози успя да ни накара да си купим хеликоптери от Франция. За които, между другото, от миналата година съдим френската компания за 18 млн. евро заради неизпълнени задължения на “Юрокоптер”. Макрон не забрави и това дело и бе припомнено, че е хубаво проблемът да се реши без съд.

Макрон има амбицията да е новият силен лидер на Европа. Изпълнен е с идеи за реформиране на съюза и иска да върне равната роля на Франция с Германия като мотор на ЕС. И поведението му подсказва, че ще играе все по-важна роля в европейската политика. Тогава дадените от него обещания, тази макроподкрепа за българските планове за Шенген и еврозоната, могат да значат много повече. За да стане обаче това факт, Борисов и Радев трябва много бързо да покажат, че са усвоили уроците от “Евксиноград”. И имат срок до края на годината, поне такъв е времевият график, който описаха в изказванията си Борисов и Макрон. В противен случай след 10 г. вероятно отново ще видим френски президент на българска земя и ще се питаме самобитно дали всички сме парле ву франсе.

Коментарът е от "24 часа"