Кампанията на Варшава е и отговор срещу санкциите на ЕС за съдебната реформа

72 години след края на Втората световна война научни работници и експерти в полския парламент проучват правната възможност за получаване на допълнителни военни репарации от Германия. Сигналът за старт на тази кампания бе даден от лидера на управляващата консервативно-националистическа партия “Закон и справедливост” Ярослав Качински.

Той заяви че “полското правителство се готви за историческа контраофанзива”. “Ние говорим за огромни суми, както и за факта, че Германия в продължение на години отказва да поеме отговорност за Втората световна война”, заяви Качински пред полското радио “Мария”. Около 6 млн. поляци загиват по време на нацистката окупация след нахлуването на Германия в Полша през 1939 г. Според Бюрото за военни репарации Полша може да има право да претендира за зашеметяващата сума от 38,45 млрд. евро. Но претенциите на полските управници срещат критики както от чужди експерти, така и в страната. Въпреки че физическите и морални щети, нанесени на Полша през войната, са неоспорими, сегашните й усилия да търси обезщетение са въпрос на сериозен дебат, коментира Си Ен Би Ес. След войната страната е получила 640 милиарда долара (по курса за 2004 г.) като репарации за смъртта на 6-те милиона полски граждани и за разрушенията на градовете.

Осем години след войната, през 1953 г., комунистическото правителство на Полша денонсира искането си за допълнителни репарации към Германия. Мнозина твърдят, че постигнатата по това време спогодба е незаконна, тъй като правителството е било подложено на натиск от Съветския съюз. След обединението на Германия през 90-те години въпросът е поставен отново “на масата”. Сега искането на Полша за военни репарации бе обявено на тържественото честване на 71-годишнината от Варшавското въстание срещу нацистите през 1944 г., в което загиват над 150 000 души, а според Варшава 200 000. Полският военен министър Антон Мачеревич заяви, че Германия е длъжна да плати на Полша репарации за нанесените щети и за извършените престъпления по време на войната.

“Тази съветска колония, наречена “Полска народна република”, частично се е отказала от репарации, които са се отнасяли до марионетната съветска държава ГДР”, допълни Марчевич. Според него отказът от репарации “никога не е било уреден от гледна точка на формалното право”, а е бил политически акт. “Ако евреите са получили компенсации за жертви и щети, защо и ние да не направим същите искания?”, каза пред АП и Ришард Чарнески, депутат от управляващата партия в Полша и зам.-председател на Европейския парламент. Антигерманското послание на Полша получи същия отговор от Берлин, какъвто чу Гърция през 2015 г., когато за репарации шумно настояваха премиерът Ципрас и бившият гръцки финансов министър Варуфакис. “Разбира се, Германия осъзнава своята отговорност за събитията от Втората световна война - политически, морални и финансови. Държавата е платила репарации в голям обем за щетите от войната, включително на Полша, и продължава да плаща значителни компенсации за нацистките престъпления”, заяви Улрике Демер, говорител на канцлера Ангела Меркел. Според Демер по въпроса за германските репарации към Полша е било постигнато споразумение в миналото – правно и политическо. Защо Полша иска отново репарации от Германия повече от седем десетилетия след войната е въпрос, който анализират видни политици и авторитетни медии.

Сред критиците на новата антигерманска кампания на Варшава е и полският премиер от 90-те години Влоджимеж Чимошевич. Той отхвърля претенциите на правителството като “исторически некоректни”. “Полша официално се отказа от репарациите”, каза той по телевизията. “Разбира се, в условия, при които нямаше пълен контрол над решенията си просто защото това бе направено заедно със Съветския съюз, който се отказа от репарации от ГДР. Вярно е, че обстоятелствата са неясни, че няма документи, но през следващите 60 години правителствата на Полша никога не са изявявали претенции.” Призивът на Качински за репарации от Германия не е нов. Той датира още от времето му на премиер преди 10 г., което доведе до напрежение между двете страни, важни търговски партньори и съюзници в НАТО и ЕС. Берлин е изплатил милиарди евро за нацистките престъпления основно на оцелелите от холокоста. Ясно е, че връщане в историята не може да има, а и в полза на Германия има достатъчно аргументи. Търсенето на нова справедливост може да доведе до верижни реакции и към съюзниците на Нацистка Германия. Въпросът за “германската историческа вина” и натиска срещу Германия – основен лидер в ЕС, обаче се използва често от различни страни. Защо и Полша прибягва до тази тактика? След изказването на военния министър Мачеревич по време на футболен мач на “Легия” във Варшава феновете развяха знаме, осъждащо смъртта на десетки хиляди деца.

Според Бартош Дудек, коментатор в “Дойче веле”, думите на Качински за нови репарации от Германия са опит да се отвлече вниманието от оспорваната от ЕС полска съдебна реформа. Президентът Анджей Дуда наложи вето върху един от законите, минали през двете камари на парламента, които биха ограничили независимостта на Върховния съд. Но той одобри по-малко спорния закон за реформа на съдилищата. Този закон предизвика хилядни протести в страната, тъй като се смята, че той отнема независимостта на съда и го подчинява на управляващата партия “Закон и справедливост”. На 29 юли Европейската комисия предприе съдебни действия срещу Полша. ЕК предупреди, че се предвиждат рекордно високи глоби - до 300 000 евро за всеки ден, в който законът бъде в сила, както и възможно лишаване на страната от право на глас в Европейския съвет. ЕС отвори и процедура за санкции срещу Полша, Унгария и Чехия заради неспазването на поетите ангажименти за прием на бежанци. В тази ситуация правителството във Варшава има нужда от враг – Германия и ЕС. “Представата, че Полша има куража да се опълчи на могъщия си съсед Германия, се харесва на патриотично и консервативно настроените избиратели. Освен това новият повик за репарации може да се разбира и като отговор на продължаващата критика от Германия и Брюксел по адрес на Варшава”, коментира Бартош Дудек. Въпреки изявлението на Качински, че полското правителство се готви за историческа офанзива, вероятността да получи репарации е нищожна. През 2015 г. Германия ги отказа и на Гърция. В момент, когато гръцкото правителство на Алексис Ципрас преговаряше за по-изгодни условия за получаване на финансова помощ от ЕС, той заяви, че страната му има “морално задължение” да изиска обезщетение от Германия за принудителния заем от €10,3 млрд. евро , който Гърция е дала на нацистите по време на Втората световна война, както и репарации за 4-годишната й окупация. Претенциите на Атина бяха за €278,7 млрд. евро.

Според Ройтерс с Договора за окончателно уреждане на отношенията с Германия от септември 1990 г., подписан малко преди обединението от двете германски държави, от 4-те основни държави от антифашистката коалиция и одобрен и от други страни, включително Гърция, се слага край на всякакви бъдещи претенции за военни репарации. За последен път Западна Германия плаща обезщетение на Гърция през 1960 г. Атина получи тогава 115 млн. марки като част от 12 сделки за компенсиране на потърпевши държави. Въпреки отказа на Германия през 2016 г. парламентарна комисия в Атина отново поставя въпроса за репарациите и дори предлага Гърция да се обърне към съда, ако Германия откаже да плати. През 2015 г. работна група в руската Дума също започна да преизчислява щетите, които Германия е нанесла на Русия през войната. Това бе опит за ответна реакция срещу позицията на Германия за анексирането на Крим.

Проф. Валентин Катагосов от МГИМО и автор на труда “Русия в света на репарциите” днес твърди, че ако някоя страна трябва да повдига въпроса за германски репарации, това е Русия, защото е дала най-много жертви през войната. Казусът с Полша е само повод за обсъждането на “сериозния и глобален въпрос, който се отнася до задълженията на Германия пред СССР и Руската федерация като негов правоприемник”, казва той. И по този въпрос обаче има контратеза. Тя е, че СССР е конфискувал огромна част от заводите в Източна Германия, оценени на над 100 милиарда марки. Мнозина наблюдатели смятат, че искането на репарации 72 години след края на войната е нереалистично, но опитите да се клати престолът на Меркел и единството в ЕС ще продължат.