Една история за тъга:

През 1996 г се върнах от работа в Сеул, с долари. Тук курса отскачаше всеки ден от 25 през 200 до 3000 лв за долар, станах милионер за дни...

Откраднаха ми колата, в полицията ме отпратиха при квартална мутра да ми намерел колата?!.. , защото вероятно той я е свил! Нахлух в бара му на "Герена", креснах : - Яшка, къде си, беее!.. нямаше го!, през нощта в 3, на вратата ми се позвъни, излязох по пижама - Яшката, с 10 нацепени мутри! Попита ме дали имам проблем, смутолевих, че нямам и не ме убиха. На другият ден си купих пистолет. Носех го на колана, така че да се вижда! Напразно. Нито една мишена не ми се изпречи... не спирах да обикалям препикания от крадците район, и когато на третия ден минавах покрай "Сухата река", свиреп лай спря беса ми за възмездие: глутница помиари нападаха един Дог. Расовото куче беше с намордник и синджир, не можеше да се защити. Помиарите бързо го повалиха и го захапаха, с късите си редки зъбета в слабините... постепенно щяха да го убият. Слязох в сухото корито на реката. Крещях напразно. Помиарите ръфаха расовия си кучески вид, без да ми обърнат внимание. Тогава извадих пистолета и гръмнах във въздуха... разбягаха се. Седнах до дога. Кучето Постепенно се надигна на дългите си крака. Помислих си, че не мога да се грижа за него и единственото, което можех да му подаря, е да махна намордника му...