Подкрепата за Трибунала срещу Путин - липса на здрав разум ли е?

Такава теза защитава премиерът Радев.

Тя е напълно в духа на Real Politik- или както казва Радев - "прагматична политика."

Да разгледаме нейните прагматични основания - които не са чужди за голям брой българи от неговия електорат.

Те са три:

(1) Липса на инструмент за принуда - Русия не е победена, а Путин не е заловен

(2) Русия е ядрена държава и изглежда непосилно някой да я принуди със сила - т.е. Трибуналът е само пожелателен.

(3) Липса на здрав разум е да се съди някой, с когото ще се преговаря.

Защо издишат тези аргументи?

Най-напред защо бе създаден Трибуналът - което не личи да е било разбрано от нашия премиер.

Международният наказателен съд (МНС) в Хага вече издаде заповед за арест на Путин за конкретно военно престъпление – незаконната депортация на украински деца. МНС обаче няма юрисдикция да съди руското ръководство за самото „престъпление агресия" (акта на започване на непредизвикана война). Това е така, защото Русия не е ратифицирала изцяло нужните промени в Римския статут, а Съветът за сигурност на ООН е блокиран от руското право на вето.

Затова Съветът на Европа и Украйна създадоха този специален (ad hoc) трибунал със седалище в Хага.

Неговата цел е:

(А) Правно запълване на празнотата: Да разследва и осъди висшето военно и политическо ръководство на Русия (и Беларус) за планирането и започването на войната.

(Б) Политическа легитимност: Да покаже, че международният ред, базиран на правила, не приема промяната на граници със сила в 21-ви век.

(В) Финансови репарации: Позволява правно обвързване на присъдите с последващо конфискуване на замразените руски държавни активи в чужбина с цел възстановяване на Украйна.

Аргументите на Радев са слаби, защото:

(1) Ползата от такъв трибунал съществува дори при липсата на физически арест по няколко причини:

- Институционална памет и доказателства

Трибуналът събира, систематизира и заверява доказателства (заповеди, разузнавателни данни, свидетелства), които остават официално признати за десетилетия напред.

- Пълна международна изолация

Издаването на официална осъдителна присъда или международна заповед за арест драстично ограничава дипломатическите ходове на даден лидер. Той не може да пътува в държавите, подкрепили трибунала, без риск да бъде арестуван.

- Вътрешен натиск

При евентуална бъдеща промяна на политическия режим в Русия (нещо, което историята показва, че се случва неочаквано), предаването на бивши лидери на международен съд често се превръща в разменна монета за вдигане на икономическите санкции.

(2) Ако се приеме, че лидерите на ядрени държави не трябва да бъдат съдени, защото са твърде мощни, международното право де факто спира да съществува и се заменя от принципа „правото е на силния".

(3) Преговори с Путин са се водили многократно - и то след като е нарушил всички договори на Русия за мир и сътрудничество - междудържавни и Хартата на ООН - каквито са Минските споразумения. За него те са инструмент на Запада да откаже Русия от нейните имперски амбиции. А той смята, че международното право не може да го настигне.

Историята показва обаче, че много лидери, които са се смятали за недосегаеми, в крайна сметка са се озовавали пред съда: Нацистките престъпници (Нюрнберг) и Милошевич (Хага) са само най-известните примери.

Най-важното!

(1) Радев ни тласка към политика на двустранни договорености, където България винаги е една малка държавичка в сравнение с Русия, САЩ или Германия - със съответната преговорна сила.

(2) Радев не разбира или се прави, че не разбира, че интересите на малките държави могат да бъдат защитени само чрез участието в равноправен Съюз с други държави като ЕС, който да преговаря с други големи държави.

(3) Дори да изглежда чаровен опитът за трампа на "самолети срещу визи" с Тръмп - което би трябвало да е ОК за Тръмп, изповядващ също Real Politik - Радев не разбира, че този тип политика е само за големи държави "с карти", които нямат интерес да спазват международното право. Първо, защото Тръмп - и големите държави - не обичат да им бъдат поставяни условия и второ, защото самолетите на летище София не са никакъв коз, ако разчитаме на САЩ за нуждите на нашата енергетика, армия и най-вече отбрана при задействане на член 5 на НАТО. Или може би Радев разчита на друга държава ?

(4) "Здравият разум" на Радев всъщност е "зелена светлина" на всеки друг авторитарен лидер по света да нападне съседна държава, знаейки, че няма да понесе персонална съдебна отговорност.

(5) ЕС се крепи на общи ценности - най-важната от която е върховенство на правото, включително международното право. Без прилагане на тази ценност от и за всички, а залагането само на двустранни договорки ЕС няма бъдеще.

Или може би това е целта вече и на нашата политика?

От Фейсбук.