Понеже една приятелка ме попита защо съм защитила Боршош, аз да обясня: не искам да ставам адвокат на дявола, нито съм му приятелка, нито пък от него нещо съм получила. Сега всички се разделиха на такива, които са получили нещо от НДК и го защитават и такива дето не са и го плюят. Пак да кажа за протокола - аз от НДК и Боршош не съм получила 1 стотинка. Но аз защитавам неговото отношение към хората на изкуството, неговия вкус и уважение към най-добрите във всяка област и привличането им зад това начинание (Явор Гърдев, Теди Москов, Веско Ешкенази, Яна Борисова, Никола Тороманов - Фичо и т.н.) и начина, по който раздвижи този мастодонт и той заработи и разцъфна.

Разбира се, много ще е жалко, ако всички тези обвинения, които започнаха да се сипят публично СЛЕД като Боршош беше уволнен (тук се пита а преди това какво ставаше, та не излизаха наяве?) се окажат верни. И все пак - ако ги разгледаме по-внимателно...

-Аз нямам проблем с високите хонорари на големите ни творци (макар да не съм от реципиентите:-) - честно казано такива трябва да са те по световните стандарти и смятам, че такава стъпка е напълно резонна и достойна за уважение. Аз имам проблем с унизителната културна политика, прогонила най-големите ни таланти отвъд границите ни с отношението си, презрението си и довеждането на хората на изкуствата буквално до глад със заплатите на актьори и класически музиканти от по 500 лв.

-Нямам проблем и със създаването на нови пространства за литература и театър. Напротив - подкрепям го и смятам, че тъкмо това е целта и функцията на тази адски грозна сграда - в нея да има максимален брой съвременни и приятни (!) пространства за изкуства. Например откакто заработи Перото ВСИЧКИ български писатели си правят премиерите там.

-Нямам проблем и с това, че те не са на печалба - никъде по света тези пространства не са на печалба, освен може би на самия Бродуей, а и там зад всеки театър стои безкраен списък от частни меценати. Изобщо идеята, че изкуствата и културата могат да носят печалба е много примамлива на думи, но всъщност е порочно невярна. Няма такова нещо - ние го опитахме на гърба си с нашия частен Модерен театър. Невъзможно е у нас да се платят сметките от билети. Знаете ли защо? Защото цената на билет за театър по света е 100 евро, а тук е 8 лв.

-Аз нямам проблем с предмета на дейност (за какво са похарчени тези пари) и защо няма печалба. Похарчени са целево - за продуцирането на култура, май. И защо това да е престъпно - ако това са средства по европейски програми и фондове за култура - нима именно това не е целта на тези средства? Защо ако парите от европейски фонд са похарчени за изграждане на система за капково поливане на някаква нива, за финансиране на НПО, което анализира политическата действителност или за ремонт на булевард, те са оправдани, а ако са изхарчени за "производство" на култура - са неоправдани? Къде е пряката печалба от капковото поливане, анализа или булеварда? Има ли печалба изобщо? Нали те "подобряват", "опитмизират" и цивилизоват средата - без директна печалба? Е, същото е и с продуцирането на култура. А ако средствата са от приходите на самото НДК - още повече, най-естествено е мениджърът да харчи за дейност спечелените от неговите приходи средства, нали? (А не както функционира Министерство на културата - прибира приходите на всички и после ги преразпределя както намери за добре, което си е чист пладнешки обир и страшно несправедливо към добрите и ефикасни мениджъри).

-Нямам проблем и с това, че директорът си е правел личен ПР - нали така се управлява в днешно време - това е управленска практика и тя се използва непрестанно от много наши и чужди политици (също боравещи с обществен капитал и доверие, много повече от директора на културна институция).

Т.е. единственият въпрос, който стои пред хората, които управляват държавни бюджети не трябва да е "На печалба ли ги инвестираха?" - какво например печелят БНР или БНТ - нима то е съотносимо спрямо вложената в тях инвестиция? "Ползата" при тези институции е в сферата на идеалната цел в борбата за смисъл - когато става дума за медия - това са доброто съдържание, обективните новини, задълбочените анализи, културните предавания, добрите художествени филми например. Въпросът към тези хора трябва да е свързан с прозрачността.

Т.е. за мен резонни са два въпроса - могат ли да се докажат липси (т.е. някой крал ли е при разпределянето на тези пари) и чии са средствата - кой ги отпуска? Защо ако ги отпуска Министерство на културата и те потънат в примерно в Народния театър за скъпа постановка на Кама Гинкас, която се играе 10 пъти, това е ОК, а ако ги отпуска Министерство на еди-какво-си и те потънат в скъпа постановка на Явор Гърдев в НДК, която се играе 5 пъти - това е престъпление? Какво е нарушението? В художествените критерии? Ами точно там аз мисля, че имаше сполука - една културна институция се задвижи и заработи тъкмо както трябваше - не се напълни с концерти на любимия (вече) на българските "културтрегери" Азис и негови подобни НДК-то. Нямаше компромис с високата култура. Бяха поканени най-добрите и там се опитваха да правят световна продукция по законите, по които се продуцира едно голямо мащабно шоу в другите по-цивилизовани страни. Колко успешно е било, имало ли е публика, дали инвестицията се е възвърнала - това е съвършено друга тема.