По време на ралито на Кралския автомобилен клуб на Англия през 1935 г. екипажът майор Джерард Демпси/Мелвил Харди ("Алвис Родстър") финишира в състезанието по най-драматичния начин. На 10 км преди края на първия ден (около 800 км по горски пътища) задното ляво колело на колата се къса, отнасяйки и целия калник.

Двамата са изправени пред истинско спортно фиаско. Но само до момента, в който Харди домъква от близката ферма греда, която с въжета и здрава верига завързват за главината.

Странното приспособление е само на 70 см зад гърба на Мелвил, а искрите и хвърчащите трески са покрили целия гръб на навигатора, защото колата е кабриолет.

Двамата стигат до финиша в Бат, но само за да разберат, че състезанието е било прекратено преждевременно. Така 38-годишният електроинженер Мелвил Харди става първият автомобилен помощник-пилот, доказал, че в автомобилните състезания той не само следи картите, на които трябва да се намерят точните пътища.

Практиката остава непроменена в първата половина на миналия век, но и до днес работата на всеки копилот остава по-рискованата в екипажа.

"В рали "Стари столици 2002" на една от отсечките се скъса пластмасов палец на жилото за газта. Дреболия, но отпадаме – обяснява шуменецът Васко Христов, един от ветераните в спорт у нас. – Зор, та зор! Излязох от колата и под капака на мотора започнах с ръка да подавам газта на пилота Георги Гвоздейков. Минахме 14 км така, при това скоростта беше не по-малко от 50 км/ч."

Екипажът Гвоздейков/Христов не само финишира на отсечката, но дори успява да стигне до сервиза, за да бъде ремонтирана потрошената пластмаса. И до момента нито един български ко пилот не е успял да дублира екстремалната езда на шуменския ас.

Такива нетипични изпълнения, които се налагат на "пасажера" (определението на френски за помощник - пилота – бел. ред.) да върши, са често срещани по време на ралитата.

Интересна случка разказва Алекс Фиорио, синът на бившия бос на "Ферари Ф1". "Разбих предницата в един ляв завой и реших, че приключваме участието! Но моят пасажер Джиджи има "шайби" в главата, хвана се за крилото на сиерата и така, балансирайки, карахме до финала на този етап – 20 км по едрите камъни на гръцкия макадам!"

Същата година, две състезания по-късно, Юха Пиронен завършва финландското "1000 езера" с изгорял на седалището гащеризон. Пиронен е навигатор на световния шампион Юха Канкунен и има точно толкова "шайби" в главата си, колкото и Джиджи. Финландецът обаче, подобно на шуменския смелчага Васко Христов, управлява газта на "Ланча Делта Интеграле", седейки до самия мотор.

Освен че е давал газта на Канкунен, Пиронен практически е насочвал пилота в завоите, защото видимостта е била близка до нулата.

"През цялото време до финала му диктувах по памет типа на виражите. За скоростта нямах грижа! Тя беше в моите ръце", заявява по-късно Пиронен пред журналистите.

Единственият екипаж в световните серии, който "катастрофира" във вода, е естонският От Танак/Райго Молдер. В "Мексико рали" те изпускат контрола над своя "Форд Фиеста WRC" и падат в езерото покрай пътя, където автомобилът бързо потъва. Преди обаче да започнат да плуват към брега, за кратко Молдер се гмурка, за да извади записките, от които диктува на своя пилот. Парадоксалното е, че в сервиза на "М-спорт" успяват да подсушат колата и на финала двамата са класирани на 22-ро място.

Макар да са обиждани напълно несправедливо от пилотите, наричайки ги "куфари", "пътници", "другия в екипажа", навигаторите са най-успешните автомобилни състезатели, когато става дума за кариера извън трасетата.

Самият факт, че на всички шефски места, при това не само във ФИА, са бивши навигатори (съотношението с пилотите е 12:2), показва, че те са по-важната част от екипажа.