Зад гърба на ЦРУ Сталин, Берия и Молотов се срещат с изобретателя на атомната бомба Опенхаймер, близък приятел на Тесла

Според разсекретени документи на КГБ през пролетта на 1939 г. в САЩ се случва едно много смущаващо за всички федерални контраразузнавателни служби на страната събитие. Щатите заедно с Великобритания и Канада основават тайния проект "Манхатън", целящ създаването на първата атомна бомба.

За директор е назначен професорът по ядрена физика Робърт Опенхаймер, един от малкото доверени хора на Никола Тесла. Обичайна практика при подобни свръхсекретни проекти е директорът и екипът му да бъдат наблюдавани и охранявани от тайните служби, за да се предотврати изтичане на секретна информация към чужди разузнавания.

Желанието на Никола Тесла е било технологията на “лъчите на смъртта” да стане достояние на САЩ, СССР,

Великобритания, Германия и Франция, за да се възпират взаимно от агресия. Изглежда, Робърт Опенхаймер също е бил съгласен с тази идея и през пролетта на 1939 г. той се озовава за цели две седмици в Москва, без изобщо американските тайни служби да се усетят, въпреки че зорко са следели всяка негова крачка. Много вероятно е агентите на КГБ, които осъществяват този таен план, да са използвали двойник на Опенхаймер, за да се прикрие дългото му отсъствие от страната.

В Москва той се среща няколко пъти със Сталин, Молотов и Берия. Серго Лаврентиевич Берия потвърждава в интервю през 70-те години, че проф. Опенхаймер е живял при пълни удобства във вилата на баща му в продължение на две седмици през пролетта на 1939 г., след което отново тайно е върнат в САЩ. Вероятно поверителните разговори между американския професор и тримата първи в Кремъл основно са били за поразяващите лъчи. Тогава те са разбрали и истината за "Сибирския експеримент".

През 1949 г. Берия организира с офицери от МВР

“геоложка" експедиция около епицентъра

на Тунгуския взрив. Преди отпътуването той инструктира учените да не търсят "онзи метеорит. Задачата ви е да оцените параметрите на взрива и цялата там физика. Интересуват ни чисто приложните въпроси на събитието". Указанията, които Берия дава на експедицията, недвусмислено показват, че Кремъл е знаел истината за Тунгуския феномен и затова е проявил интерес само към неговите последствия.