Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Скандален учебник в Скопие: Цар Самуил освободил македонците от българите. Кирил и Методий не били измислили глаголицата

Тя била отпреди Христа

След обещанието на новия македонски премиер да признае общата ни история и да приключи с национализма проф. Божидар Димитров предложи лично да пренапише всички учебници по история на македонските деца, и то без да иска нито стотинка хонорар. Идеята директорът на НИМ съобщи пред "168 часа" след посещението на Зоран Заев в София.

Преди седмица след среща с колегата си Бойко Борисов той даде да се разбере, че югозападната ни съседка ще коригира всичко в учебниците, което не е в духа на сътрудничеството между двете страни.

"Историята трябва да обединява българите и македонците, а не да ни разделя", заяви Заев. По думите му Македония затваря една глава на история на национализъм и омраза, а отваря глава на европейско бъдеще за всички.

"Трябва да променят всичко. Цялата им история е измислена, тя започва от 1944 г. Дотогава била част от историята на българския народ. Ако Заев смени учебниците им, македонците ще учат история на българския народ, каза още Димитров.

Най-наглата измислица,

която трябва да се коригира в помагалата за деца и в научната литература, е, че цар Самуил е освободил страната им от българско робство. Още в прогимназията на юношите им се внушава, че е съществувала т.нар. македонска средновековна феодална държава от 997 г. до 1018 г., когато била покорена от византийските войски. Според учебниците била позната като Самуилово царство. А пък българското паднало под византийска власт още през 971 г. Че как иначе ще могат да обяснят “македонския” произход на царя, чийто паметник издигнаха в Скопие.

Манипулират, че Самуил с братята си Давид, Арон и Мойсей и баща си комит Никола през 969 г. вдигнал въстание срещу българите. Това твърдение определено трябва да бъде поправено в духа на сътрудничеството между двете страни. Историците в съседната ни страна добре знаят, че комитопулите не са декларирали македонска принадлежност. Колкото и да им се иска, не са открили нищо подобно.

Това не им пречи да преиначават фактите. Цар Самуил според тях вдигнал въстание не само срещу българите, а през 976 г. и срещу византийците. "Тогава създал македонската средновековна феодална държава, позната още и като Самуиловото царство." Антилогично е да се е борил срещу две държави – няма как и България, и Византия да са владели едновременно сегашните македонски земи.

Според учебника след победата комитопулите първо управлявали в Преспа, а когато няколко години по-късно на власт дошъл Самуил, столица станал Охрид. Успели да завземат и София. “Цяла България след битката при Траянови врата (986 г.) паднала под македонска власт”, пишат още авторите на учебника за 6-и клас.

В друг урок обаче изведнъж този “факт” се забравя и се говори, че нашата страна след цар Борис ІІ била под византийско владичество през 971 г. И така учебникът си противоречи - хем сме били под шапката на Цариград, хем под тази на Охрид. Според проф. Божидар Димитров битката на комит Никола и синовете му се е водила срещу византийците, след като през 968-971 г. те завладяват Източна България. Неслучайно въстаниците са

кръстени с гръцкия термин комитопули

в средновековните източници. Той показва кой ги е смятал за враг. А че цар Самуил е бил български, а не македонски цар, има достатъчно извори на съвременници.

"Един сърбин - Дуклянския поп, пише в съчинението си: "По това време измежду българите много се издигна Самуил, син на Никола.” - Истината е, че той е отказал да капитулира пред византийците и е организирал съпротивата на българите - разказа още професорът. -

Цар Самуил е избрал не Охрид, а Скопие като най-добре укрепен град

за столица на България до 1018 г., когато страната пада под византийска власт. Цариград много се е страхувал, че т.нар. царски полк (най-елитната военна част) ще окаже жестока съпротива. Но след заповедта на вдовицата на Иван Владислав той се предава."

Ако Заев спази думата си за признаване на историческите факти, трябва да се коригира и другата голяма нелепица в македонските помагала - че Кирил и Методий са македонски братя. Това го пише в учебника по общество за 5-и клас. Още по-скандално е твърдението, че те не са измислили глаголицата, тя си съществувала много преди новата ера. Откъде черпят подобна информация, авторите на сборника не посочват.

Такива източници просто не съществуват, глаголицата е авторска азбука на Кирил. Според македонските учебници обаче първопросветителите само я адаптирали, за да я учат по-лесно славянските народи. И, разбира се, мътят главите на децата, че тя е започнала да се употребява най-напред в Македония. Каквато държава в IХ век, че и до ХХ век не е имало.

Учениците Климент и Наум преработили сложната азбука в по-лесната кирилица в чест на своите учители, наизустяват децата в съседната ни страна. Но авторите на учебника премълчават, че това се е случило в Преслав. Затова пък запълват знанията на учениците в следващия 6-и клас, като признават, че Климент наистина е пребивавал у нас.

Към този исторически факт добавят измислицата,

че не можел да се примири, че в църквите в България поповете проповядвали на гръцки и затова заминал за Охрид.

В други уроци обаче признават, че сегашна Македония в онези години е била в голямата си част в пределите на България. Очевидно не всички факти са преиначени, макар че в повечето уроци им се поднасят порция исторически факти и порция измислици, при това тенденциозни. Децата в съседната ни държава знаят, че в България християнството е прието през 864 г., но с половин изречение в помагалото се споменава, че по-късно службите в църквите се извършвали на "славянски" език. Как и защо, “специалистите”, написали учебниците, пропускат да кажат на децата. Да сме благодарни ли, че

не са измислили “българска мисия”, въпреки че иначе са разказали Моравската мисия на светите Апостоли.

В учебника по общество за 6-и клас пише още, че богомилското движение се е родило в България, ама в македонската част. Въстанието на внука на цар Самуил Петър Делян (1040-1041 г.) срещу византийците, разбира се, е македонско. Същото се казва и за борбата на Георги Войтех от 1072 г., както и за “македонското” княжество на Добромир Хриз в края на ХII и началото на ХIII век.

“Измислиците им са толкова много, че съм решил да подам нотариално заверена декларация, че съм българин. Боя се, че след смъртта ми ще ме пишат и мене македонец”, коментира проф. Божидар Димитров.

Основаването на Македония като държава също е нагласено в учебниците на югозападните ни съседи. В 8-и клас децата им учат, че македонската държава датира отпреди Христа. Едноименните племена започнали да се обединяват през VІІІ в. пр. Хр. Филип Втори е преброен сред най-изтъкнатите им владетели, а в същото време не отричат и чистата истина, че е провъзгласен за хегемон на елините. Отново се комбинират факти и измислени през 1944 г. в манастира “Прохор Пчински” данни.

Пак в учебника за 8-и клас се твърди, че в онези векове по днешните им земи се е говорел македонски език, различен от гръцкия

и тракийските, но не е запазен в писмени източници. И в следващото изречение авторите на помагалото шокират с нелогичността си – Александър Велики се обръщал към войниците си именно на македонски език, въпреки че липсват доказателства за съществуването му. Теорията е донагласена с “факта”, че в съвременната лексика са станали само около 140 думи, но, разбира се, не е спомената нито една от тях. Защото веднага ще стане ясна фалшификацията.

В по-късни времена Ц през Възраждането, творчеството на част от интелектуалците също е присвоено от т.нар. македонска наука. Възрожденците са наречени преродбеници и "се смятали за наследници на древните македонци". Факти за тези твърдения няма. Пишат за свои сънародници Райко Жинзифов, братя Миладинови, които са издали сборника "Български народни песни от Македония". Кирил Пейчинович, когото също броят за свой, през 1816 година пише на

"препростейшим и не книжним язиком болгарским

Долния Мизии."

В учебниците скопските учени обаче не се позовават на тези факти, нито дори на сръбските.

"Стефан Веркович - един сръбски разузнавач през ХтХ век, изпратен да събира народни песни в онези земи, които да обяви за сръбски, намира и ги издава със заглавие Народни песни на македонските българиФ" (1860 г.), завърши проф. Димитров.