Има два вида протестиращи – от първи и от втори порядък. Протестиращият от първи порядък протестира, когато е лично засегнат, когато е пряко притеснен, когато, както се казва, е настъпен по опашката. Например, протестиращ от първи порядък е катаджията, който всеки ден с радар в ръка рискува живота си във войната по пътищата, обаче не му вдигат заплатата. Протестиращ от първи порядък е и младата майка, дошла на работа в града, но не успяла да запише детето на градина. Най-сетне, протестиращ от първи порядък съм и аз, когато мой съсед-столичанин коли прасе пред панелното общежитие, докато аз се опитвам да чета Барбе д’Орвили, Юисманс или друг някой декадент-дендист.

Протестиращите от втори порядък са нещо друго. Те са еволюирал вид с особено изострена обществена чувствителност. Емоцията, която ги доминира, е възмущение. Справедливо възмущение, граничещо с пламенен гняв. Когато те протестират, не протестират за себе си, а заради другите. И не заради някого другиго конкретно – полицай, майка или декадент, – а в името на Обществото и на абстрактната справедливост.

Тяхното благородство стига дотам, че протестират, дори самите те да не са притеснени от нищо. Имам познати – богати хора, – на които не се налага да работят, за да преживяват. Те обикалят света, за да обогатят впечатленията си от него, а когато са в родината, прелитат от ресторант на ресторант, за да обогатят впечатленията си от главните готвачи. Имат модерни и скъпи компютри, лаптопи и смартфони, чрез които стоят непрекъснато включени в социалните мрежи и възмутено констатират как не сме народ, а мърша, как от нас нищо не става, как си заслужаваме безпрогледната беднотия, в която тънем, как сме последна дупка на опашката на цивилизацията, как сме ударили дъното и продължаваме да копаем надолу, как ни управляват селяндури и бандити и как на всичко това трябва да се сложи край, ама няма кой да го сложи, защото сме много прости.

Но те не са точно протестиращи. Те са мърморещи, които вечно се оплакват в очакване на истинското нещастие.

Иначе протестиращите от втори порядък – онези, които протестират не за себе си, а за другите, – са три вида:

Редови протестиращи от втори порядък. Те се намират едва в първата фаза на самоосъзнаване. Обикновено се подвизават в социалните мрежи и протестират, манифестирайки солидарност – слагат си разноцветни лентички против СПИН, рак на гърдата и други уроки, слагат си върху снимките кръгли копчета, пропагандиращи една или друга възвишена идея, забулват се с чужди национални флагове по случай актуални събития (обикновено терористични актове в далечни страни) или пък се забулват с цветовете на дъгата, за да покажат колко са напредничави. Понякога излизат и на улицата и зъзнат на групички по 20-30 души в името на чужд проблем, който са превърнали в своя кауза. Когато всичко свърши, редовите протестиращи се прибират по домовете и чакат да се случи нещо ново, като междувременно ругаят телевизиите, че новина №1 не са те, а благотворителният мач на Бербатов. Те не печелят нищо от дейността си, нито пък чрез нея променят света.

Героични протестиращи от втори порядък. Типичен техен представител е Станислав Трифонов. Това са горди и самотни в своята титаничност люде. Те не оправят отделни хора и отделни проблеми, те оправят народи и светове! Те са ни повече, ни по-малко Прометеевци, въстанали срещу реда на боговете (разбирай системата, политическия модел, статуквото и тям подобни зловещи неща). Ако успеят да облекат въстанието си в кахърна песен и мрачни погледи от телевизора – още по-добре. Ето, онзи ден Парламентът окончателно отхвърли мажоритарното гласуване в два тура. То беше внесено от ГЕРБ, а както мнозина подозират, от ГЕРБ беше и поръчано на Станислав Трифонов да го оформи като сърцераздирателен референдум.

По време на гласуването в пленарна зала, най-трагичният образ беше този на БСП. И като казвам трагичен, имам предвид трагичен в античния смисъл на думата: дали да гласува ЗА мажоритарния вот (защото това е логиката, това е целта и това е идеята – при мажоритарен вот в Парламента ще доминират и във властта ще се редуват само ГЕРБ и БСП в безопасната компания на няколко местни деребеи), или да гласува ПРОТИВ, защото на ГЕРБ винаги трябва да се гласува така, каквото и да поиска. В крайна сметка гласуваха НАПУК (обмислете дали да не се добави такъв бутон върху пултовете на депутатите) и идеята „Борисов-Трифонов“ не мина. Ако беше минала, тогава щяхме да видим що е то истински политически картел. Но както и да е. Сега не става въпрос за това, а за титаничния протестиращ от втори порядък.

Той обяви, че демокрацията е мъртва, нищо че законно избраният парламент не е нарушил нито една процедура, а демокрацията е това – законност, институции и процедури, нали? Обяви също, че ще следва възмездие. Какво „възмездие“ бе, г-н Трифонов! Той си въобразява, че говори от името на два милиона и н’ам колко си души, че ги представлява. Всъщност той е отишъл да им досажда с някакъв въпрос, който може да е много важен, но (хайде да сложим ръка на сърце!) хората нито го разбират съвсем добре, нито пък ги интересува чак толкова. Отишъл е да ги пита и те са отговорили. Толкоз. Това, че съм участвал в референдум, че съм отговорил на въпрос, изобщо не означава, че Станислав Трифонов ме представлява и говори от мое име. Но той го изживява точно така. Ето това е другият подвид на протестиращите от втори порядък. Героичният.

Професионални протестиращи от втори порядък. Когато имате проблем, когато сте жертва на несправедливост, когато искате да промените света и да го направите по-добър – обърнете се към професионалните протестиращи, те ще го направят вместо вас. При това ще го направят вещо и компетентно. Те знаят как се организира и планира спонтанен протест по всякакъв повод. Знаят кои медии да поканят, знаят как да се държат пред тях. Вие си стойте на топло вкъщи (неблагодарници такива, лишени от елементарно гражданско чувство!), а професионалните протестиращи ще излязат вместо вас на жълтите павета, ще раздрусат голи цици, ще залумкат с даули, ще писнат със зурни…

Те си имат готови фондации за това. С мисии, цели и органи. Често професионалните протестиращи не работят нищо друго. По-старите сред тях имат биографии още от палатковите селища пред президентството. Има оцелели от не една и две гладни стачки. Хайде да видим колко протестиращи-любители могат да преживеят гладна стачка, а?! Дрънци! Това е работа само за професионалисти!

И се сърдят, ако не ги зачетеш: аз измислих протеста, аз формулирах исканията и написах лозунгите, аз пръв излязох на улицата, аз клечах по площади да събирам подписи, аз организирах групите във фейсбук… Имената им са търговски марки, те инвестират в тях. Познават се един другиго, координират действията си, търсят се, когато е необходимо, и се сдружават.

Те са толкова организирани, че даже си правят свои политически партии, за да могат чрез тях да влязат в „статуквото“, срещу което протестират. Толкова са добри, така фино напипват пулса на проблемите, че когато защитават вашите граждански интереси и отстояват вашите граждански позиции, вие даже не разбирате, че го правят. Пък и не е ваша работа, нали затова има разделение на труда.

Разделението на труда. То е второто по величие изобретение на човека, довело до най-великото – парите. Всеки си намира какво да прави, усъвършенства се и го прави вместо другите, докато пък те правят нещо вместо него. Размяната на произведените блага става с помощта на парите. Едни са хлебари, други – месари. Едни са селяни и произвеждат храна за гражданите, други са граждани и произвеждат трактори за селяните. Едни са миньори и копаят руда, други са металурзи и леят метал, трети правят от метала автобуси, с които четвърти да отиват на работа, защото са чиновници.

Има хора, които пишат закони, има хора, които ги прилагат. Има и такива, чиято задача е да са недоволни от писането и прилагането на законите и да протестират срещу тях. Не е наша работа да се бъркаме нито на едните, нито на другите, нито на третите, защото те са специалисти, те са се изпедепсали в тези неща, в които ние едва прохождаме. Особено третите. Хайде, в законодателната и изпълнителната власт може да влязат аматьори. Но не и сред протестиращите. Аматьорите протестират, само когато има за какво. През останалото време на ход са професионалистите. Те поддържат интригата жива, не оставят недоволството да умре и свежото чувство за апокалиптичност да се превърне в делнично равнодушие. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Коментарът е от личния блог на автора