Кръвта в човешкото тяло тече със скорост 2 км/ч. От бедрата до стъпалата тя стига за 2 сек, от едната китка до другата - за 13 сек, а от ръката до езика за 15 секунди. Това обаче са абстрактни примери, тъй като от края на пръстите кръвта никога не тече към пръстите на другата длан или към езика. Устройството на кръвоносната система е такова, че кръвта всъщност тече от и до сърцето.

В папирус от времето на фараона Аминхотеп II (около 1500 г. пр. Хр.) се казва, че ако лекар допре с пръст шията, главата, китките, мишницата или краката на болен, навсякъде ще “намери” сърцето му, което “не само указва пътя към всеки орган, но и звучи в него”.

Това е вярно. Ударите на сърцето карат артериите да пулсират и този ритъм може да се напипа навсякъде в тялото. По отклоненията от него може да се постави безпогрешна диагноза.

За нормален се смята пулс от около 70 удара в минута за мъжете и около 78 удара в минута за жените. Отклоненията от този вътрешен метроном на организма са брадикардия (забавяне), тахикардия (ускоряване), екстрасистолия (“прескачане”).

Пулсът обикновено се мери по радиалната (лъчевата) артерия на китката. Напипва се под основата на палеца откъм долната страна на китката. При спазми на периферни кръвоносни съдове се мери на сънната артерия на шията. Други места за проверка на пулса са слепоочната, брахиалната и феморалната (в ингвиналните гънки) артерии, над пъпа, в гънката зад коляното и отгоре на ходилото.

Правилното мерене е с два или три пръста, но не с палец, защото самият палец пулсира силно. Меренето трябва да трае 1 минута и силата на натиска да е такава, че да се усеща пулсовата вълна, но не и да се прекъсне кръвният поток.

Пулсът не е постоянна величина. Зависи от физическото и психическото напрежение в момента, от състоянието на здравето и от това дали се пият лекарства. След хранене, затопляне или охлаждане той се променя.

За да измерите темпратурата си, не ви трябва термометър - проверете пулса си! Когато телесната температура се повиши с 1 градус, пулсът се увеличава с 10 удара.

И така, пулсът може да бъде наречен с различни епитети според честотата (броя на пулсовите вълни), ритъма и напрежението, както и от неговата “напълненост”.

Твърдият напрегнат пулс се усеща от пръстите като опънато въже, което трепти. Това е знак за високо кръвно налягане.

Мекият пулс се долавя трудно и говори за ниско кръвно.

Нишковидният пулс се усеща като трептене на нишка, която още малко и ще се скъса. Такъв е пулсът преди припадък заради ниско кръвно, при шок и сърдечна недостатъчност.

Забавен е пулс под 60 удара в минута. Най-често причината за това е дефицит на йод в организма и хипофункция на щитовидната жлеза.

Учестен е пулс над 100 удара в минута при възбуда, висока температура и сърдечни или еднокринни болести.

Висок (като парен чук, с голяма амплитуда на вълната) е пулсът при порок на сърцето.

Нисък пулс говори за силна кръвозагуба, колапс или припадък.

Неритмичен е пулсът при хора със сърдечна аритмия.

Пулсът се мени според възрастта, както следва:

Първи месец ....... 100-190

1 година ...................... 125

2 години ...................... 105

3 години ...................... 100

4 години ........................ 97

5-10 години ................... 92

10-15 години ................. 78

15-50 години ................. 70

50-60 години ................. 74

60-80 години ................. 79