Началник-щабът на армията ни през Първата световна война умира от странна болест малко след като отказал да снабдява германците.

През втората половина на XIX век в семейството на родолюбивия учител, а след това свещеник Антон Стоев Жостов от с. Гайтаниново, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско), се раждат 6 деца - трима братя и три сестри. Братята завършват прочутата по онова време Българска мъжка гимназия в Солун, а след това и Военното училище в София.

Най-големият от тях Константин Антонов Жостов е роден на 30 септември 1867 г. Завършва прогимназия в Кюстендил, след което продължава образованието си в Лом. По това време (1885 г.) избухва Сръбско-българската война, в която освен запасните военни спонтанно се включват като доброволци и ученици,студенти и младежи-занаятчии. Ученикът в Ломската гимназия Константин Жостов е силно вдъхновен от издадения в София Манифест за включване във войната, който завършва с думите:

"Братя, който е истински българин и милее за България, да се запише доброволец." Без колебание и с ентусиазъм току-що завършилият гимназия 18-годишен Константин Жостов става доброволец в ученическия легион, получава от общината като всички други доброволци сухарна торба, чифт цървули, раница и други необходими битови принадлежности и заминава за фронта. Участва в сражение на 14-15 ноември при Пирот.

Навярно участието му във войната предопределя неговото бъдеще – да се запише във Военното училище и усвои военното изкуство. Завършва го през 1887 г., тук учат и бъдещите видни военни дейци Александър Протогеров, Борис Дрангов, Петър Дървингов и др.

На 16 април 1887 г.Костантин Жостов е произведен в чин подпоручик и първото му назначение е в 3-ти артилерийски полк в Пловдив.Тук на 18 май 1890 г.е произведен в чин поручик. Усъвършенствал артилерийската си подготовка, което прави впечатление на по-висше стоящите от него и затова е изпратен през 1892 г. във Виена да следва щабофицерски генералщабен курс. Скоро след това постъпва във Висшето артилерийско училище,което завършва с отличие.Междувременно на 2 август 1894 г.е произведен в чин капитан.

След 5-годишно пребиваване във Виена Константин Жостов са завръща в България и добива право да служи в Генералния щаб на армията Неговият подчертан военен професионализъм е забелязан и оценен лично от Фердинанд. В страната ни отново командва батарея в 3-ти артилерийски полк в Пловдив. През май 1902 г. е произведен в чин майор и е приведен на служба в авторитетната и най-отговорна в българската армия по това време Артилерийска инспекция. В нея служат видните генерали Бончо Балабанов, Калин Найденов, Владимир Вазов и др.

Тук Жостов е началник на строево-домакинската част – запознава подчинените си с първите строеви устави и наставления за скорострелна артилерия. През есента на 1905 г. той е изпратен като военен аташе във Виена. Назначението му се обяснява с факта, че преди това е изкарал 5 години в тази страна, владее отлично езика й, все повече впечатлява със своята интелигентност и професионализъм. Видимо е нараснал авторитетът му и през май 1906 г. е повишен в чин подполковник.

От 1907 г.е военен аташе в Санкт Петербург и Париж. Проявява се като много добър дипломат, родолюбец, с респектиращо поведение, с широка култура и познания във военната област. След завръщането си служи в свитата на Фердинанд, който високо оценява способностите му.

От 1909 г.е последователно назначен за началник-щаб на 8-а пехотна Тунджанска дивизия и командир на 3-ти артилерийски полк. На 4 септември 1910 г. е повишен в чин полковник.

От 14 март 1912 г.до октомври 1912 г.заема длъжността началник Школа за запасни подпоручици.През юни същата година участва в тайното войводско съвещание в Серския революционен окръг на ВМРО като пратеник на българското правителство.

В навечерието и по време на Балканската война от октомври 1912 г.полк.Жостов е началник на щаба на прославената 3-та армия на генерал-лейтенант Радко Димитриев и учавства в боевете при Люлебургаз и Чаталджа.С изненадващи обходни действия превзема първо Лозенград – османлиите са принудени да се оттеглят към втората си защитна линия между Люлебургаз и Бунархисар.Тук в тежки сражения от 15 до 21 октомври обединените сили на 1-ва и 3-та армия начело с полк. Жостов удържат победа и отблъскват неприятеля чак до позициите при Чаталджа,на 40 км от столицата на османската империя.Турското искане за примирие е отхвърлено. Едва след неуспешна атака на чаталджанските позиции се водят преговори и то е подписано на 20 ноември.

При тези сражения полк.Жостов се проявява като много добър стратег и военен ръководител,той е в основата на бойните победи на Тракийския военен театър.

Споделя, че Люлебургаз-Бунархисарската операция е една от най-забележителните операции не само в българското, но и в европейското военно изкуство. За първи път българската войска прави пробив на подготвената преди това полева отбрана.

Според някои изследователи полк. Жостов остава до известна степен незаслужено в сянката на ген. Радко Димитриев при боевете край Лозенград,

Люлебургаз-Бунархисар и Чаталджа. Защото знаем,че при победоносния ход на българската войска тук определяща е заслугата (по идеи и планове, организиране и ръководене) на началник щаба, какъвто в случая е полк.Жостов.

На 3 декември 1912 г.в Лондон започват преговори за мир между балканските държави и Турция,водени под контрола на посланиците на Великите сили. В състава на българската делегация е и полк. Константин Жостов. Преди това той е технически съветник по военните работи в българската делегация за определяне на границата с Турция при Чаталджа.Той предлага и сам начертава на картата границата

"Мидия – Еркене – Сароски залив", която получава името "Линията Жостов"

Преговорите в Лондон са прекратени на 10 януари 1913 г., когато в Цариград се извършва преврат.След това войната продължава и полк. Жостов се връща на длъжността си началник-щаб на 3-та армия.След падането на Одрин (13 март 1913 г.) Турция отново се принуждава да седне на масата на преговори. В резултат на тях на 17 май 1913 г.в Лондон се подписва договор за мир между Турция и съюзниците от Балканския съюз.

След Междусъюзническата война през лятото на 1913 г. и последвалата я национална катастрофа на България полк. Жостов е командир на бригада и на 7-ма пехотна Рилска дивизия в Дупница,а от 25 април 1915 г.е началник на дивизията. На 15 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

През септември 1915 г. в страната е обявена мобилизация от цар Фердинанд и през октомври България се включва в Първата световна война.Генерал Жостов е назначен за началник на щаба на действащата армия с главнокомандващ генерал Никола Жеков.

Цялата тежест върху бойната готовност, прехраната падат върху плещите му. Още при обявяването на войната ген.Жостов дълбоко в себе си не бил съгласен с въвличането на изстрадалия български народ в тази безсмислена касапница и в един момент си подал оставката пред Фердинанд, но той не я приел.

Веднъж цар Фердинанд поканва на разговор ген. Жостов, (вече като началник на щаба), но предварително му казва,че за тази покана не искал да знае ген. Жеков. Т.е. ген.Жостов да отиде при царя през задния вход. За интелигентния и честен родолюбец, какъвто е ген. Жостов, това е непонятно, най-малкото неуместно и некоректно и твърдо му дава знак, че не желае да участва в задкулисни игри.

Даже десетина дена след приемането на длъжността началник-щаб на действащата армия,ген. Жостов в поверителен доклад до Министерския съвет настоява: "Да ми се укаже ясно политическата цел на войната, кой е главният ни противник и какво ще е поведението на останалите съседи."

Но нямало кой да отговори на тези важни въпроси. Царят потайно си прави свои сметки, без да мисли за съдбата на изморения от войните български народ. В един момент той наредил на ген. Жостов да се изпратят храни и облекло на германската армия, но генералът отговорил: "Докато българските войници са гладни и боси, аз няма да позволя нито един вагон с храна и провизии да се изпрати за германските войски."

Тези думи на ген. Жостов съвсем не се нравят на царя, пък и отказът на генерала отпреди да отиде при него през задния вход, са причина Фердинанд да го намрази.

Въпреки че до това време високо го ценял заради професионализма му – бил негов любимец, даже по едно време искал да го направи военен министър. Царят открито му се заканил, като пред ген. Сава Савов изрекъл:

"Аз този македонец ще го унищожа!" По време на Първата световна война ген. Жостов умело ръководи военните операции на българската армия в Сърбия и Македония. Откроява се като голям пълководец, умен политик и държавник.

След превземането на гр. Ниш българските войски напредват на юг към Враня и Скопие. По пътя си те използват всички останали здрави сръбски телеграфни линии, за да предават съобщения в тиловите управления и в главната квартира в Кюстендил. В същото направление се движат и германските войски,които навсякъде прекъсват нашите линии и ги приспособяват за свои за връзка с щаба на Макензен. В резултат на това

нашите войски остават без връзка с тила и някои части започват да гладуват Възмутен, началник-щабът на действащата армия ген. Жостов изпраща една доста енергична телеграма в щаба на Макензен.

Прочитайки телеграмата, Фердинанд решава, че тя е твърде оскърбителна за маршал Макензен, за германската армия и злепоставя него самия пред германците.Той настоява ген. Жостов да отиде в Ниш и да се извини лично на маршала и германците, които били много обидени. После се оказва, че е било инсцинировка и никой не знаел за телеграмата. С това царят искал да унижи нашия генерал, да го унищожи като водач на армията и да подрони достойнството и авторитета му.

На високия пост началник- щаб на действащата армия ген. Жостов остава до внезапната му смърт на 30 август 1916 г. в главната квартира на българската армия в Кюстендил. Според някои той е отровен с тайната намеса на германците и цар Фердинанд.

Царят дори злорадствал след смъртта на ген. Жостов с думите: "Слава богу, че се отървахме от този македонец" -изречени пред генералите Жеков и Иван Луков.

По време на войните ген.Жостов си водил подробни всекидневни сведения (дневници), които са изключително ценен извор за живота и дейността на българската армия. От тях научаваме за преките му контакти както с царския двор, така и с главнокомандващия българската армия генерал-майор Жеков,с българските политици и държавници,с германските, австро-унгарски и турски военноначалници и монарси.

Нека и споменем, какво казва за ген. Жостов неговият боен другар и приятел ген. Сава Савов: "Генерал Жостов е интелигентен, положителен, схватлив, работоспособен, мисли за всичко, взема бързи, смели и правилни решения."Оригиналните дневници на ген. Жостов са върнати на дъщеря му Лиляна от ген.Савов.

Дълго време те,заедно с другите снимкови и веществени материали са ценна семейна реликва. През 80-те години на миналия век са предадени в Историческия музей-Благоевград.

Изключително вярна спътница и силна опора в живота и дейността на ген. Жостов е неговата съпруга Людмила Дим. Моллова-Жостова, за която той казва, че "е най-ценното нещо,което съм имал в живота си"

Била много приветлива и лъчезарна, което личи от запазените и съхранени нейни снимки в музея. Нежни, изпълнени с обич и топлина са писмата между генерала и Людмила при пребиваването му в Лондон, Санкт Петербург и Виена. В писмата от Лондон споделя затрудненията и спънките от страна на турците при преговорите,споменава дори за лошото време и студените мъгли на Острова. Людмила била изключително контактна жена. Благодарение на нея сем. Жостови поддържа близки отношения с известни фамилии като Борис и Иван Вазов, полк. Русев и Чапрашикови, Александър и Лиа Балабанови, фамилията на ген. Ковачев, проф. Кацарови, подполковник Димитър и Виктория Чолакови и др.

По подобие и на други видни жени-общественички – учителки,професорки и журналистки, тя също е наградена с орден "За гражданска заслуга"- Дамски кръст с корона.

В личния фонд на ген. Жостов се съхранява и оригинално писмо в оригинален плик, надписан до него от Иван Вазов. Последните дни от живота на ген. Жостов, отразени накратко в дневника му, са изпълнени с трагизъм и разочарование от пагубното участие на България във войната.

На 9 август 1916 г. записва: "И тъй Царят като мисли да спаси кожата си, продаде България." На следващия ден добавя: "Ще се пукна от мъка. Колко пъти ни лъгаха германците?" След още три дни: "13 август,неделя. Имам силно разстройство на стомаха. Снощи не вечерях. Въпреки съветите на лекаря напуснах леглото и отидох да търся Жекова."

Последният запис е от 16 август и две седмици след това ген. Жостов умира на работното си място в Главната квартира в Кюстендил.

За военните си заслуги в служба на България ген. Жостов е награждаван със следните ордени и отличия- военен орден ‘’За храброст’’- 2-ра и 3-та степен, 2-ри клас, царски орден "Св. Александър" - 2-ра и 3-та степен с мечове, Народен орден "За военни заслуги" - 4-та степен, 5-а степен с корона, орден "За заслуги" - на обикновена лента.

Но най-голямата награда е,че подчинените му са го наричали "Народен човек"- почитан, уважаван и обичан от войниците и офицерите. Много често например той е спасявал от разстрел провинили се войници.

След Междусъюзническата война от лятото на 1913 г.е поставена границата между България и Гърция, която минава по главното било на планината Алиботуш (сега Славянка). Точно тук обаче се случва нещо интересно, трогателно,за което все още се разказва и днес от стари местни хора. А именно,че първоначално замислената откъде да минава гранична бразда се променя по чисто емоционални съображения. Когато европейската комисия с представители от Франция, Австрия, България (представител е полк. К. Жостов) и др. пристигат откъм запад във високата част на Алиботуш и определя границата оттук да завие на север през Парилския проход към вр. Муторок в Южен Пирин, след това в югоизточна посока над селата Садово и Теплен и продължи нататък,в този момент всички забелязват появилото се изведнъж изключително тъжно настроение, дори и сълзи в очите на иначе коравия български представител полк. Жостов. И когато изненаданите му колеги го питат на какво се дължи това,той им посочва разположеното в подножието на планината с. Гайтаниново и съвсем прочувствено, с голяма болка, изрекъл приблизително следното: "Ей това е моето родно село, тук съм прекарал детските си години, никога освен българи не са живели тук други народности, а сега трябва да остане в Гърция". След кратко, тягостно мълчание, без колебание комисията, особено австрийският представител, се съобразяват с мнението и болката на представителя на България и решават границата да продължи на изток в посока към Стъргач планина. По този начин четирите български села Парил, Тешово, Гайтаниново и Лъки вместо в гръцка остават в българска територия.

В знак на признателност към ген. Жостов през 1934 г. с. Долна Сингартия, Неврокопско, е преименувано Жостово. Така се нарича до 1951 г., когато получава името Хаджидимово.