Рецидивисти ще насилват, ако няма промени в затворите и в социалните мерки

6 години за рецидивист, опитал да изнасили възрастна жена.

32-годишен рецидивист от село Пет могили обвиняем за взломна кражба.

За 12-и път осъдиха крадец от Разград.

Съдът във Варна даде 8 г. затвор за рецидивист от Голям Поровец за изнасилване.

94-годишната Емилия Вузова беше жестоко пребита при нахлуване в дома й във Видин. Да пребиеш 94-годишна жена няма друго обяснение, освен да си рецидивист. Това няма да ти хрумне ей така за първи път.

Това го четем всеки ден и са много малка част от съобщените случаи. Освен това повечето от насилените девойки и възрастни хора ги е срам да съобщят за насилията върху тях. И всичко това означава само едно – изпълнението на наказанията в България

формира все

по-нагли и

жестоки

престъпници Превъзпитанието е нулево.

Дали някога някой ще загрее, че българските затвори и режимът по Закона за изпълнение на наказанията изпълняват точно обратното на прокламираните от тях цели: “Всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.”

Какво можеш да очакваш,

като събереш

едно общество

на закоравели

престъпници?

Естествено – да създадат престъпни ценности в своето общество и да ги насадят и у този, при когото те не са станали трайни. Колкото си по-безскрупулен в затвора, толкова повече те уважават и толкова по-добре си живееш. Имаш си прислужници, имаш си “жени”, доставят ти GSM-и и дрога. А потисканите се озлобяват, мечтаят за мъст и постепенно се превръщат в най-отчаяни и закоравели престъпници.

Дългите години затвор отчайват всекиго и го превръщат в нещо като животно, готово на всичко. Превъзпитанието е основно изискване, но само на книга. Образованието го има, но е доста формално използвано – главно за скатаване. Съвсем не във всички затвори има възможност за реално разделяне на затворниците според престъпленията, които са извършили.

Все повече в световен мащаб се налага мнението, че насилниците следва да се държат в единични килии, като превъзпитанието им да става със специално подбрани филми и книги. Това им осигурява различен от затворническия косвен, но положителен социален контакт, който е в състояние да създаде други социални ценности,

да ги накара да

съпреживеят

страданието на

жертвите им

Изолацията е много по-тежко наказание и поради това сроковете за престой в затвора при условие на изолация следва да се съкратят. Това ще намали разходите и ще предпази затворниците от психически отклонения. Построяването на единични килии не е чак толкова по-скъпо, а намаленият престой напълно компенсира по-високите разходи.

В общежитията от закрит и открит тип затворниците също трябва да бъдат стриктно разделени в зависимост от извършените престъпления. Как точно да бъдат разделени, е въпрос, отдавна решен от цивилизованите държави – не е необходимо да откриваме топлата вода. Естествено, ние не можем да им осигурим битовите условия в Швеция. Но можем да осигурим условия, така че да няма насилие.

Непрекъснатият и повсеместен видео и аудио запис и наблюдение отдавна съвсем не изисква скъпо оборудване, а ефектът му е огромен срещу ширещото се насилие и нарушенията на правилата.

Крайно време е да се предвиди

наполовина

намаляване

на присъдата,

ако затворниците овладеят професия и положат професионален изпит и ако в допълнение положат и изпит за грамотност, ако нямат такава. Това ще даде възможност на част от затворниците да полагат и доста по-добре платен труд в затвора. А след излизането няма да разчитат на приходи само от престъпления.

Инвестиране в затвори, изолация при кратък престой, превъзпитание чрез филми и книги, намаляване на присъдата срещу професия и грамотност, проповядване на религия имат поразителен ефект и дават една голяма гаранция на обществото за рязко намаляване на престъпността. Това е една отлична инвестиция, която ще спести много средства на държавата. И ЕС е склонен да подпомогне чрез отпускане на средства и осигуряване на ноу-хау за такива дейности. Естествено, нужно е да има хора, които имат хъс и умения да се преборят за тези средства.

Разбира се, борбата с престъпността въобще не се изчерпва с наказанието. Най-важното е да има железни гаранции децата да учат, да им се създават положителни социални ценности и да овладяват професии. Да има незаобиколима система за даване на социални помощи само на деца, които учат и които имат поне 4 в училище. Сега въобще не така!

И е крайно време да не се дават помощи за трето дете. Почти всеки иска да има едно дете и стимули за първо дете трябва да се дават само на родители до 26 години. Държавата трябва да стимулира преди всичко да се ражда второ дете чрез изграждане на детски ясли и градини, а след това и чрез

детски надбавки,

отпуск и по-ниски

данъци

А третото дете трябва да имат тези, които работят яко и могат сами да си го издържат. Иначе стимулираме трето дете да имат хора, които разчитат да се издържат от парите за това дете. Така се създават безпризорните деца и съответно насилниците и всякаквите други престъпници. Това са елементарни работи, но отговорните за това от десетилетия трайно нехаят.