Версията на Васил Иванов за откраднатия лаптоп на Ивет Добромирова
"168 часа" публикува материал за мистериозния случай с откраднатия през 2007 г. лаптоп на бившата тв журналистка Ивет Добромирова, който часове по-късно е засечен от ГДБОП да се свързва с домашния интернет на репортера Васил Иванов. Сега, четете как известният разследващ журналист обясни подробно пред "168 часа" своята версия за загадъчния инцидент:
"Този случай е един от най-странните в кариерата, а може би и в живота ми. В този период живеех на бул. „Стефан Стамболов“ близо до кръстовището на бул. „ Тодор Александров“ с бул. „Христо Ботев“ в София. В тази част на града е пълно със заложни къщи и съмнителни хора, общо взето. Помня, че ми се обади Ивет Добромирова да ме покани на някакъв форум с други колеги да четем лекции в Софийския университет. Но в деня преди организираното събитие бях рожденик и затова й отказах - бях планирал да ходим с приятели извън София. Прецених, че след цяла нощ купон на сутринта няма да ми бъде до лекции…
На другия ден се събудих към 11:00 – 12:00 часа, бях останал да спя в тогавашната ми приятелка. По обяд имах планирани снимки с мой колега по някакъв случай, вече не помня какъв. Спомням си, че се намирах на ул. „Раковски“ при операта и ми се обади Наско Симеонов, собственик на „ВИП Секюрити“. Преди това неговата фирма ме беше охранявала в продължение на 9 месеца, след като стана взрива в апартамента ми. Точно бяха свалили охраната ми, но си имахме комуникация, а фирмата на Ивет Добромирова ги обслужваше като PR. Обади ми се Наско и вика: „Трябва да се видим спешно!“
Помислих си, че става дума за нещо свързано със сигурността. Обясних му къде се намирам и след около 20 минути се срещнахме в кафенето на операта. Докато си пиехме кафето той ми каза: „На Ивет е изчезнал лаптопа“. Веднага го попитах къде е изчезнал и той ми каза, че това е станало в Софийския университет. Аз още не се сещах, забравил бях, че имах покана да присъствам там. И веднага тръгнах да набирам телефона на Явор Колев от „Компютърни престъпления“, но Симеонов ме спря и ми каза, че те вече са му се обадили и той е установил при проверката, че изчезналият лаптоп за 30-40 секунди е бил свързан с домашния ми интернет.
На мен направо ми причерня, защото това се е случило на място, където е трябвало да бъда и аз. В същото време естествено никой не ме е видял, тъй като не съм бил там, което потвърдиха и всички колеги присъствали на форума. Бях се напил на рождения си ден и после ме болеше главата до обяд. Помислих, че някой ми прави постановка – някой е проникнал в дома ми и е сложил крадена вещ вкъщи за да ме компрометира. Още повече, че точно тогава подготвях един сериозен материал за една застрахователна компания. Веднага потеглихме с Наско към вкъщи и по пътя се обадих на един мой приятел, който беше зам.-шеф на криминалната полиция в СДВР. След 10 минути той беше там. Христо Терзийски се казва и в момента е директор на Националната полиция. И понеже имах пълно доверие, както на него, така и на Наско Симеонов ги поканих да търсим вкъщи. Влезнахме и макар да нямаше следи от взлом, претърсихме цялата къща, да не би някой да ми е оставил нещо. Защото се притеснявах, че ако някой ми е подхвърлил крадена вещ след малко може да нахлуят барети и да кажат: „Ето го тук, тоя крадец Васил!“
Час и половина ровихме и нямаше нищо. После Наско ме попита къде ми е рутера. Той ми е на прозореца откъм кръстовището на бул. „ Тодор Александров“ и бул. „Христо Ботев“. Долу, както казах, имаше две заложни къщи и някакви криминални типове често се мотаеха около тях. Интернетът ми беше прекаран отвън по фасадата, а Наско ме попита дали имам парола на рутера. Не съм и разбирал толкова тогава, но се оказа, че няма парола. А рутерът беше силен, може би на 200-250 метра имаше сигнал и Наско предположи, че някой се е свързал към него - примерно от тези заложни къщи, които бяха наблизо. Веднага го изключих и започнах да мисля какъв е шансът някой да е бил във Факултета по журналистика и да дойде да се свърже с моя интернет.
От последвалия разговор с Ивет Добромирова разбрах, че лаптопът е бил на 7-8 години и е бил настроен автоматично да се свързва с мрежата. Затова предполагам, че ако някой го е занесъл в заложна къща той е бил включен за малко, за да го пробват.
Това е случаят. Мислил съм през годините много по него – дали е случайност или умишлена провокация не мога да кажа и до ден-днешен."
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин