Представете си човечество, което е оставило кланичния добитък на мира като кравите в Индия и се изхранва с насекоми. Такова човечество ще диша чист въздух, няма да гладува и ще живее по-дълго. Преди това обаче то трябва да се научи да си затваря очите, когато си отваря устата.

Думата ентомофагия произлиза от гръцките думи ентомон (насекомо) и фагеин (ям). Да, тази дума означава точно това - ядене на насекоми, на техните яйца, ларви и какавиди. Включва и ядене на членестоноги, които не са насекоми, а паяци, стоножки и др.

Най-вкусни за ентомофага са щурци, скакалци, мравки, бръмбари, гъсеници, бамбукови и брашнени червеи, копринени буби, скорпиони и тарантули.

Над 1000 вида насекоми са били ядени от хората. Това са над 200 вида пеперуди и молци, към 350 вида бръмбари, 300 вида мравки, пчели и оси, над 200 вида скакалци, щурци и хлебарки.

Днес по данни на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) 2 милиарда души по света консумират насекоми от общо 1900 вида.

Терминът “ентомофагия” покрива яденето на насекоми само от човека, тъй като има много насекомоядни животни, както и растения. С насекоми се “хранят” и гъби, вируси и бактерии, които обитават насекомото и са в симбиоза с него - те се означават като “ентомофагуси”.

Преди да се появят оръдията на труда, насекомите са били най-достъпната храна за човека. Доказателства за това има в пещери в САЩ и Мексико. В анализирани копролити (вкаменели изпражнения) от пещерния човек са открити несмлени остатъци от мравки, бръмбари, ларви, въшки, кърлежи и акари. Това не е изненада, тъй като и днес повечето маймуни са насекомоядни. Шимпанзетата например ядат главно термити и мравки.

В китайската провинция Шанси са намерени артефакти от 2000-2500 г. пр.Хр., свързани с насекомоядство. Това са разрязани пашкули от дива копринена буба (Theophilia religiosae), което предполага, че какавидите са били изядени. Нищо чудно - и днес в Япония след извличане на коприната от пашкула какавидата се използва в кулинарията.

Практики на ентомофагия съществуват и днес. За нас, българите, тя е необичайна и предизвиква отвращение. За западната цивилизация е даже табу. Но по света насекомите са храна и даже основен източник на белтъчини за около 3000 етнически групи.

В Колумбия, Венецуела, Мексико и Северна Бразилия е традиция да се яде мравката Ama laevigata. За да се сготви, крилцата и крачката се отстраняват, после мравката се потапя в солена вода и се пече на плоча. Смята се за сватбен дар и деликатес, но и афродизиак. Днес в Колумбия мравките се продават пакетирани и се изнасят основно за Канада и Япония. В джунглата на Амазонка от мравките се приготвя гъст пикантен сос с голяма трайност поради консервиращото действие на мравчената киселина.

В южната част на Африка живее пеперудата Gonimbrasia belina. Размахът на крилете й стига 12 см. Те са богато оцветени в бежово с червени, зелени и кафяви нюанси. Гъсеницата стига 8-10 см и също е шарена. Нарича се “мопани”, тъй като се среща по дървото мопани (Colophospermum mopane). Тя е любимо ядене на местните и основен източник на белтъчини. Гъсениците се събират от жени и деца. Ядат се сурови или сготвени с гарнитура от зеленчуци. Преди това вътрешностите се изстискват като от паста за зъби. Месото е жълто и крехко. Мопане се консервират чрез сушене или опушване, в саламура или в доматен сос с чили. Кутии с мопане може да се намерят дори в селските бакалии.

За Ботсвана, Намибия, Южна Африка и Зимбабве събирането, преработката и търговията с мопане са икономически отрасъл. Стоковият оборот възлиза на няколко милиона ранда (5,70 ранда = 1 долар). Само Република Южна Африка търгува с 1,6 милиона кг гъсеници годишно.

Мопане все още не се отглежда, тъй като в природата я има в изобилие. Но култивирането ще бъде изгодно, тъй като за 1 кг гъсеници отиват само 3 кг листа от дървото.

В Австралия ларвите на пеперудата Endoxyla leucomochla, които са дървояди, са “храната на пустинята” и са били решаващи за оцеляването на аборигените. Ядат се сурови или запечени в гореща пепел. Вкусът им е на бадеми, а месото - като на пиле.

На остров Сардиния традиционно се произвежда “гнило сирене” (Casu Marzu). Това е сирене, което съдържа живи ларви.

Хранителна стойност

По съдържание на белтъчини, въглехидрати и мазнини, а също на витамини и минерали ядливите насекоми са пълноценна храна, почти равна на месото и млечните продукти.

Белтъчините достигат до 29% в някои видове и техните ларви. В сухите продукти, приготвени от тях, белтъчното съдържание става 55%. Белтъците съдържат всички природни аминокиселини и всички т.нар. незаменими. Особено богати са на лизин и триптофан, които в житните храни са в дефицит.

Мазнините са 12-18%, като близо 80% от тях са ненаситени, омега-3 и омега-6.

Въглехидратите са 10-15%. Влакнините са 8%, главно от хитиновата обвивка на насекомото.

Почти всички ядливи насекоми са богати на витамини А, В1, В2, В12, Е и др.

Съдържанието на желязо в някои ларви достига 80 мг%, в скакалците то е към 20 мг% (в месото е само 6 мг%). Ларвите са особено богати и на цинк - 26,5 мг% (в месото цинкът е 12,5 мг%).

На ентомофагията се разчита да реши проблема с прехраната в някои райони на света през XXI в. Но отглеждането на насекоми има и екологично значение. Те са по-евтин източник на белтък. От всеки 10 кг фураж скакалците дават 8,5 кг белтък, пилетата - 5 кг, прасетата - 2,8 кг, а говедата - едва 0,8 кг. За производството на 1 кг месо е нужна 10 пъти повече растителна маса, отколкото за производството на 1 кг биомаса от насекоми. Оказва се, че отглеждането на насекоми е 10 пъти по-изгодно от отглеждането на говеда.

Насекомите по-ефективно преобразуват храната и се размножават по-бързо от животните. Женският щурец отделя 1200-1500 яйца за 3-4 седмици, а за излюпването им и следващите стадии на развитие не са нужни грижи. В Тайланд промишлено се отглеждат щурци за храна, като за 2015 г. са произведени 7500 т.

Според ФAO животновъдството е един от големите замърсители на природата и фактор за изменение на климата. Емисиите от него са 18% от всички вредни емисии. То дава 64% от амонячните емисии, водещи до киселинни дъждове, нитрификация и подкиселяване на почвите. Така че отглеждането на насекоми е екологична алтернатива на животновъдството.

Днес табуто върху ентомофагията се руши, макар да има още много бариери, някои от които - непреодолими. Но в интернет рецептите за приготвяне на ястия от насекоми са не по-малко от месните и зеленчуковите.