Дано не се наложи, защото такъв развой би бил много неприятен за България, но пък нищо не ни пречи да имаме едно на ум

Онзи ден по БНТ предложих за размисъл хипотезата, при която в някакво не толкова близко бъдеще ни се налага да се изправим пред избора - Турция или Израел, в случай на евентуална тяхна конфронтация.

Повод за това бяха думите на турския президент Ердоган, насочени към властите в Тел Авив след атаката по Иран.

“С всеки акт на потисничество, с всяка пролята капка кръв и с всяко престъпление срещу човечеството Израел постепенно застрашава собственото си съществуване и бъдещето на своята нация”, каза той, цитиран от Анадолската агенция.

Риторика, която Израел, без да се церемони, най-често заклеймява директно като антисемитска, непризнаваща правото на съществуване на израелската държава или просто застрашаваща го. Разбира се, зверствата спрямо цивилното население в Газа, особено през последната година, направиха така, че все по-малко хора да се стесняват по отношение на квалификациите към Израел, но казани не от кого да е, а от президента на Турция, тези думи са повод да направим бърз анализ на турско-израелските отношения. Вървят ли те към

сериозно конфронтиране и докъде може да стигне всичко?

Ако погледнем назад във времето, тези две страни са близки съюзници, развиващи стратегическото си партньорство в различни области, особено в разузнаването и отбраната. Но преди 1979 г. точно такива отношения Израел е имал и с Иран по времето на шаха. Но съюзите никога не са толкова трайни, колкото си мислим.

Връзката между Турция и Израел обаче може да се определи като един от най-интересните примери в съвременната международна политика. Навремето Турция гласува против плана на ООН за разделяне на Палестина, с който на световната карта се появява еврейската държава, а през 1949 г. тя е първата държава с преобладаващо мюсюлманско население, която признава Израел и установява дипломатически отношения с него.

В случая става дума за осъзната обща геополитическа перспектива, защото и двете страни, основани от секуларисти и националисти, виждат бъдещето си свързано със Западния свят. В разделения свят на студената война Турция и Израел избират да са в лагера, воден от САЩ. Този прозападен избор предопределя и развитието на връзките им в положителна посока. Макар модерната турска държава да е създадена през 1923 г., а Израел през 1948 г., в историята на Османската империя израелци и турци винаги са можели лесно да намерят достатъчно свързващи ги моменти, особено когато бягащи от Инквизицията в Европа евреи са били приютявани в различни части на империята, включително и по българските земи.

Истинският възход на турско-израелските отношения

започва с последното десетилетие на миналия век. Това е и краят на студената война, времето на първите по-сериозни опити за постигане на мир между израелци и палестинци - Мадридската конференция, Осло и т.н. Турция и Израел подписват споразумение за свободна търговия, обмен на кадри и сътрудничество в образованието, но освен всичко това сигурността и сътрудничеството във военното дело си остават най-важните точки в двустранния диалог.

Този възход на отношенията трае около десетилетие и с идването на власт на партията на Реджеп Ердоган в монолитно изграденото партньорство на Турция и Израел се появяват първите пукнатини.

Причината за това е главно променената политика на Израел към палестинците. Преди някогашните близки съюзници да се превърнат в открити врагове, минава още време, но проблемите се задълбочават, след като Ердоган (по онова време премиер на Турция) и израелският президент Шимон Перес се спречкват на форума в Давос през 2009 г. След това през 2010 г. е епопеята с турския кораб “Мави Мармара” или така наречената Флотилия на свободата, която тръгва с хуманитарни помощи към Газа, която е под израелска блокада. Флагманът на флотилията “Мави Мармара” е атакуван още в международни води от израелски командоси и всичко завършва с десет жертви и над 30 ранени, предимно турски граждани.

Това е най-големият срив в отношенията между двете страни, Турция изтегля посланика си от Тел Авив, а в следващите години Ердоган се превръща в най-яростния критик на Израел. Напрежението е леко потушено, след като с посредничеството на президента Барак Обама е проведен разговор между Ердоган и израелския премиер Бенямин Нетаняху и Турция получава извинение от Израел, а след това и 20 милиона долара компенсации за убитите турски граждани. Дипломатическите отношения са възобновени, но повече

няма място за любов между старите партньори

В зависимост от действията на Израел в Газа диалогът между Анкара и Тел Авив наподобява кардиограма на организъм в прединфарктно състояние.

Постигнатото примирие между Израел и "Хамас" бележи ново нормализиране на отношенията и през 2022 г. външните министри на двете страни провеждат първия директен разговор по телефона от 13 години. Това води до покана за израелския президент в Анкара, разговори за подновяване на сътрудничеството в различни области, включително и в енергийната област. Нещата изглеждат като да отиват в правилната посока, но уви, не за дълго. През 2023 г. на 7 октомври атаката на "Хамас" и последвалата военна кампания на Израел в Газа съсипват всичко постигнато с големи усилия.

Непропорционалните действия на израелската военна машина спрямо цивилното население в Газа е повод Ердоган да обвинява Израел във военни престъпления и геноцид. И така през ноември 2024 г. Турция отново прекъсна дипломатическите си отношения с Израел.

Преди риториката да се изостри до краен предел заради израелските бомбардировки над Иран, имаше още един сериозен момент на конфронтация, който се случи след падането на режима на Башар Асад в Сирия, където Турция от години поддържа военно присъствие в северните части на страната.

След като една от поддържаните от Турция военни групи взе властта в Дамаск, това бе отчетено от Тел Авив като заплаха за израелската сигурност. Израел атакува по въздух сирийски военни обекти, включително и две бази, към които Анкара проявяваше особен интерес. Посланието бе ясно - Израел няма да допусне Турция да превърне Сирия в свой протекторат. В добре познатия си стил израелските власти заявиха, че

Дамаск ще плати висока цена, ако враждебни на Израел сили бъдат разположени в страната.

Междувременно все по-лошата ситуация в Газа и започналия конфликт с Иран на практика доизостриха напрежението между Турция и Израел. За изправяне пред открит военен конфликт към момента не може да се спекулира, но двете страни са поели опасен курс една срещу друга, който в бъдеща проекция предвещава сблъсък.

Това имах предвид, като казах, че трябва отсега да мислим върху неприятната хипотеза, която в някакво неясно бъдеще може да се окаже изненадващо на прага ни. Дано не се наложи, защото такъв развой наистина би бил много неприятен за България, но пък нищо не ни пречи да имаме едно на ум.