Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Един слух бродеше вчера из България – че Министерството на правосъдието искало да променя изборните закони и да въведе т.нар. “принцип на уседналост” за гласуващите на изборите. С други думи, че емигрантите няма да могат да гласуват!
Днес на този слух се сложи… не, не край, а начало.

Тук няма да се спираме на факта, че в правомощията на служебния кабинет не влиза писането на проекти на закони (тъй, де – няма Народно събрание, което да ги приема, нито политическа сила, която да стои зад служебния кабинет!).

Но интересна е реакцията на служебния министър Мария Павлова, която освободи директора на дирекция “Съвет по законодателството” Любомир Талев във връзка с този слух. Уволнението не е заради това, че принципът на уседналост противоречи на Конституцията – не, разбира се! То е, защото в първоначалния проект, изготвен от експертите на Министерството се е предвиждало “в нормите за уседналост изрично да залегне възможността за упражняване на избирателни права на български граждани, живущи на територията на всички държави – членки на Европейския съюз”. Според министър Павлова, “действията на служителя са умишлени, с цел злепоставяне на институцията, тъй като каченият законопроект не е бил съгласуван”… с нея!

Все пак, макар и срамежливо, Министерството на правосъдието признава, че има не само “констатирани от министъра несъвършенства в текстовете, мотивите към проекта”, но и… несъответствия с Конституцията!

Всъщност именно заради това – несъответствия с Конституцията – трябваше да е единствената причина както за свалянето на текста, така и за уволнението на чиновниците, допуснали подобни текстове в проект на закон. И не, уважаеми читатели, ако за българите, живеещи на територията на ЕС има предвидени повече права, отколкото за тези, които живеят в Сърбия, Македония, Швейцария, Украйна, Албания, САЩ и т.н., това не прави текстовете съобразени с Конституцията, а само по-добре посрещани от “патриотите”.

Разбира се, предложеният законопроект предизвика реакции, сред които преобладаваха възгласи, че така е правилно – емигрантите нямали право да гласуват.

Изказванията и предложенията за ограничаване правата на българите да гласуват не са “срещу емигрантите”.

Не, те са “за истинските родолюбци”, за нашенци, които си мислят, че виновни за дереджето им са българите, отишли да работят в чужбина.

С подобни лозунги се гъделичка национализмът – но криворазбраният национализъм.
Истинският национализъм би бил да се премахне корупцията, да се осигури достоен живот на пенсионерите, да се инвестира не в стени, а в мостове между хората, но най-много:

в образованието.

Нищо друго не е по-важно за успеха или провала на едно общество от това дали хората са образовани или не. Дали са грамотни или не. Дали са културни или не. И може би тъкмо заради това, че малограмотните и некултурните са податливи лесно на интриги и манипулации, политиците не искат гласоподавателите да са образовани??

Не се заблуждавайте – “патриотите” имат нужда от българите в чужбина – да пращат пари, да покриват търговския дефицит на страната, да не се обаждат, да не гласуват… И българите в чужбина ги слушат – само 117 000 са гласували на последните избори и едва 33 000 от тях са в Турция. За нашенци виновните са не само икономическите емигранти, но (особено!) прокудените от българската държава в Турция наши сънародници, за които след 1989 г. не само, че никой не направи опит да ги покани да се върнат обратно, но напротив – определени хора явно имаха интерес те да си останат в Турция.
Числата обаче са категорични – гласуващите в Турция не променят с нищо политическия пейзаж у нас. Техните гласове са достатъчни за един-двама депутати, така че страхът не е от тях.

Страхът на политиците е, че народът може да се усети, че го лъжат и плашат с измислени заплахи. Но няма нужда –

народът предпочита красивите лъжи пред грозната истина.

Разбира се, същият този народ беше обичан от “патриотите”, когато протестираше по света преди 3-4 години срещу правителството на Орешарски, нали не сте забравили? Но времената се менят – протестите не са модерни, протестиращите не са нужни на управляващите…

Използваха емигрантите и ги изхвърлиха на боклука.

Въпросът е:

кога използвачите ще бъдат изхвърлени на бунището на историята?

* Коментарът е от личния блог на автора