Библейската притча за решаващата роля на ябълката в живота на човека получи потвърждение от еволюционната биология. Наистина яденето на плодове ни е направило хора, обявиха учени от Университета на Ню Йорк. Те са открили взаимна зависимост между количеството плодове, изяждано от приматите, и размера на мозъците им.

Досега се смяташе, че маймуните и хората са развили големи мозъци, за да маневрират в сложна социална среда, тъй като живеят на групи. Трябва например да различават враговете от приятелите, да следят променящите се йерархии и борбите за власт, за да са добре. Тази теория се нарича “хипотеза за социалния мозък”.

“Дали наистина хората и другите примати имат по-големи мозъци заради социалните напрежения и нуждата да преценяват ходовете си в общността и връзките си с нейните членове? - казва д-р Джеймс Хайъм, антрополог от Ню Йорк. - Сега това е преобладаващото мнение, но нашите данни го оборват. Всъщност решаваща е била храната.”

Екипът на д-р Хайъм е работил с най-голямата база данни за над 140 животински вида. Сравнил е размера на мозъците им спрямо социалното им поведение, хранителните навици и други фактори. И предишни изследвания установяват, че живеещите на групи животни имат по-голям мозък (мерен спрямо размерите на тялото). Тази закономерност обаче изчезва при по-сложни форми на социално поведение като моногамията например.

“Размерът на мозъка няма никаква връзка с нивото на социализиране, но има здрава връзка с храната. Приматите, които ядат плодове, са с 25% по-голям мозък от хранещите се с растения”, казва д-р Хайъм. Според него причината за това е, че се изискват тънки мисловни стратегии за намиране на плодовете и за извличане на сърцевината им. Тези усилия обаче са възнаградени, тъй като плодовете дават повече енергия от растенията и тя на свой ред дава тласък на мозъчната дейност.

“Плодовете са пръснати доста неравномерно във времето и в пространството. За да ги изядеш, трябва да се добереш до тях и да преодолееш защитната им обвивка или черупка. Всичко това изисква голяма гъвкавост на ума. Социалният фактор също е от значение, но по-важна за размера на мозъка се оказва храната”, обяснява д-р Хайъм.