В книга личният му лекар Вукашин Андрич твърди, че Слобо е починал ден по-рано, отколкото е обявено в официалната версия

Международният трибунал за бивша Югославия в Хага е променил времето на смъртта на Слободан Милошевич, като по този начин е скрил доказателствата за умишленото убийство на сръбския политик.

Тази теза лансира в книгата си “Анатомия на едно съдебно убийство” професор д-р Андрич Вукашин, личен лекар на известния подсъдим. Новата хипотеза: "Милошевич е убит умишлено с дроперидол", вещество, чиято предозировка води до пълна парализа и смърт. Версията е оповестена по повод отбелязването на 11 години от смъртта на Милошевич в Белград, подхранва конспиративните теории за смъртта на бившия президент на Югославия и Сърбия. Редактор на книгата е дъщерята на бившия президент Мария Милошевич. Според официалната версия на трибунала няма доказателства Милошевич да е бил отровен.

Слободан Милошевич е арестуван през 2001 г. в Сърбия и екстрадиран по искане на Трибунала в Хага на 28 юни 2001 г. Той е настанен в затвора Схевенинген. Милошевич и четирима други висши служители на СРЮ и Сърбия са обвинени за престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени в Косово. На 9 октомври същата година Карла дел Понте подписва нов обвинителен акт за военни престъпления в Хърватия, а на 23 ноември - за геноцид срещу мюсюлмани и хървати в Босна и Херцеговина.

Процесът срещу Слободан Милошевич започва на 12 февруари 2002 г. и се разглежда на два етапа. Първият - по делото Косово, продължава от 12 февруари до 11 септември 2002 г. На него се явяват 124 свидетели. Делото е прекъсвано няколко пъти поради влошаване на здравословното състояние на Милошевич. Вторият етап на процеса включва делото Босна и Хърватия и по него са призовани 171 свидетели. На 11 март 2006 г. Международният трибунал за бивша Югославия съобщава, че Слободан

Милошевич е открит мъртъв в килията си, а на следващия ден е оповестено, че смъртта му е настъпила в резултат на инфаркт на миокарда. Мнозина не вярват в официалната версия за смъртта на експрезидента. Според някои хипотези сръбският политик и яростен противник на Запада е бил отровен с цианид, а според други, сред които холандския токсиколог Роналд Юхес, юголидерът е вземал по своя инициатива лекарство, съдържащо рифампицин, което се взема за лечение на проказа и туберкулоза.

По този начин Милошевич неутрализирал действието на лекарствата, които му давали за намаляване на кръвното и подобряване на работата на сърцето. На процеса обвинението представи медицински доклади, че арестантът не е следвал предписаното му лечение.

Не е ясно кой е давал противопоказното лекарство на Милошевич. Прокурорът Карла дел Понте допуска самоубийство, а сръбският защитник Зденко Томанович предполага, че може да са му го давали лекарите в затвора.

Днес личният му лекар Андрич Вукашин твърди, че има основание за подозрение, че Милошевич е бил убит ден по-рано между 22,30 и 23 часа в килията си Е04 в затвора. Вукашин специално подчертава, че той не е бил отровен с рифампицин, а с психоактивното вещество дроперидол, чието предозиране предизвиква пълна парализа на тялото, подобна на смърт.

"Слободан е убит. Той отиде в отвъдното, като отнесе със себе си една тайна - мислеше, че е бил отровен с рифампицин. Моето предположение, и вероятно то е вярно, е че Слободан Милошевич е бил убит с упойка с дроперидол.

Разбирате, че аз не мога да го докажа сто процента, защото не съм пряк свидетел, но ви гарантирам…” Авторът на книгата твърди, че в нощта на смъртта на Милошевич всички камери в затвора в Шевенинген са били изключени. Д-р Вукашин Андрич допълва също, че в затвора пациентът му не е бил лекуван или е бил лекуван с плацебо ефект, което се е отразило негативно на здравето му.

Според него твърденията, че Милошевич е умрял вследствие на прием на лекарството за проказа рифампицин, са лансирани, за да бъде дискредитиран, а истинската причина, довела до смъртта на Милошевич, е, че успял да докаже, че всички обвинения на Трибунала в Хага са безпочвени. “След като Карла дел Понте разбра, че не може да направи нищо повече, дойде часът на смъртта му”, е заявил личният лекар. “След ареста си Милошевич изкара пет години в Хага до деня на смъртта си. Той не “можеше” да напусне Холандия жив или да замине за лечение в Русия, което му е било предложено.”

На премиерата на новата книга д-р Вукашин Андрич призна, че е имал три месеца, за да я напише. “Голямото предизвикателство да се напише такъв труд е да няма никакви грешки. Надявам се, че не съм допуснал грешка и ако съм направил такава, съм готов да отговарям пред всички съдилища в света”, казва Андрич.

На представянето на книгата са присъствали почитатели на Слободан Милошевич, членове на сдружението "Слобода", издател на книгата, Симо Спасич, президент на Асоциацията на родинните на отвлечените и убитите в Косово и Метохия. Не е бил Милутин Мърконджич - съосновател на Социалистическата партия на Сърбия заедно с Милошевич, който според медии е финансирал отпечатването на книгата.

Не са присъствали сръбският адвокат Зденко Томанович, както и полковник Ивица Милосавлевич, един от патоанатомите от Сърбия, ръководил аутопсията на тялото на Милошевич в Хага през 2006 г. Според нея Милошевич е издъхнал от инфаркт на миокарда “Тази книга не е краят, а път към изясняването на истината” – е заявил на премиерата бившият вицепремиер Никола Шаинович. Той бе осъден на 22 години затвор за престъпления, извършени в Косово през 1999 г., но преди две години се завърна в Белград, след като присъдата му бе намалена.

Шаинович допълни, че истината за Хага има нелицеприятни страни. Историята за новата книга, която цели пропаганден ефект срещу Запада, бе разгласена и в руски медии. Те цитират предишно интервю на бившия руски премиер Виктор Черномирдин, който през 1999 г. като специален пратеник на президента Борис Елцин е отговарял за регулирането на кризата в Югославия. Пред в. “Комсомолская правда” през 2006 г. той твърди, че Русия е предложила лечение на Милошевич и е давала сериозни гаранции, че след лечението му ще се върне в Хага.

“Но когато един човек е държан пет години в затвора и днес го няма... Каква е разликата – дали е застрелян или отровен? Разбира се, той е бил убит. Но по друг начин. Човекът просто не е издържал.”