Първата публикувана карикатура на Шел Силвърстийн изобразявала гол студент с цигара, застанал пред оцъклен преподавател. Надписът бил: “What do you mean “No smoking”...?” Роден в еврейско семейство, не особено забележителен като ученик и студент, Шел е изпратен на война в Корея, а после, в средата на 50-те, среща… Хю Хефнър и започва да пише и рисува комикси за списание “Плейбой”. Известен е с пиперливостта и директността си, с непоправимото си чувство за свободолюбивост.

По това време Шел Силвърстийн смята детската литература за пълна боза. Направо му се драйфа от захаросани истории в стил “айде, още една лъжичка за мама, за баба…” Един ден неговият приятел Томи Унгерер (прекрасен илюстратор и детски автор) му казва: “Като си толкова отворен и смяташ днешните детски книги за сладникави глупотевини, защо не си седнеш на задника и не напишеш ТИ нещо!?”. Зад тази провокация застава с две ръце и Урсула Нордстром (известната детска редакторка на Harper&Row; същата, която помага неимоверно за прохождането и формирането и на Морис Сендак като детски автор). Резултатът от провокацията се казва “Uncle Shelby’s Story of Lafcadio the Lion Who Shot Back”. Годината е 1963, а Шел Силвърстийн е на 32. Книгата става шеметен хит и поражда още няколко след себе си, две от които - The Giving Tree и Where the Sidewalk Ends - се нареждат сред 20-те най-купувани детски книги за всички времена. Въпреки че резкият му хумор, липсата на теми табу и непосредственият, непретенциозен език се нравят масово на хората, Шел непрекъснато получава писма, в които го обвиняват, че пише “канибалски”, “странно”, “подкопава авторитета на възрастните” и, като цяло, е вреден за “крехките все още умове на децата”. Две от книгите му - A Light in the Attic и Where the Sidewalk Ends (сред най-прекрасните за мен детски книги изобщо) - са забранени в редица библиотеки в САЩ.

Силвърстийн е от детските автори, които не просто имат талант. Мнозина имат. Не са никак много обаче онези, които имат характера и топките да променят едно цяло поле от литературата. (Подобно нещо прави много преди него Вилхелм Буш в Европа с “Макс и Мориц”). Основните “нововъведения” на Силвърстийн според критиката са, че не третира децата като деца и, че създава мост чрез книгите си между децата и възрастните, защото те са еднакво интересни и изненадващи за малки и за големи.

Шел Силвърстийн мразел да дава интервюта и винаги казвал: “Ако някой иска да научи нещо за автора, нека просто прочете книгите му.”

(Провокирана бях да напиша това от един страшно глупав за мен текст във фейсбук, където се казваше, че как така Мария Монтесори не искала да има свои деца, а д-р Спок бил изоставен от децата си в старчески дом - видиш ли, какви хора ни учат и пишат книги за това как да се отнасяме с децата. Та, Шел Силвърстийн - един от неподражаемите в детската литература - в прав текст не е понасял масовия тип детски книги и е работел за Плейбой. Измама! Върнете ни парите! Егати смотанякът