Днес си говорих с Христо Иванов. Много мъжки човекът се извини за репликата си вчера в Панорама за "жълтопаветната, демократична общност", чийто индивидуален адресат бях аз. Радвам се, че го направи не за друго, а защото го разкри в светлината на човек, способен да понесе отговорност, да признае грешка и сила да се извини. На фона на културно - териториалните ни особености такива политици са рядкост и това не може да не се оцени!

Заедно с крайно неподходящо подбраните думи за общността ни обаче, вчера Христо каза и нещо, с което съм абсолютно съгласна и самата аз повтарям от години. Това, именно, имам и предвид, когато твърдя, че в този си вид и "за чеп за зеле не ставаме" (Божеее, баба ми само ако можеше да предположи, колко вайръл ще е един ден във ФБ!).

Ние задължително трябва да излезем извън капсулата, ако искаме да си върнем държавата. Метафората с водната чаша и по-големия съд на Христо е абсолютно точна! Когато обаче, си жаден не изхвърляш пълната чаша вода пред себе си. Първо я изпиваш, после търсиш и по-голям водоизточник и ако можеш си напълваш делвата! В нея се съдържат много чаши и когато се налага ги събираш една по една!

(От фейсбук)