Едно нещо, което отдавна исках да разкажа, но нямах време да напиша. 
Хората обичаме да разправяме и да вярваме в половинчати истории, които звучат впечатляващо. Една такава е за дъвките в Сингапур. Повечето от нас, които са дочули нещо, ще ви сепнат с “факта”, че е забранено да дъвчеш дъвка в Сингапур. Не, не е забранено и никога не е било. Бил е забранен вносът на дъвки в държавата. Така че на практика е нямало какво изобщо да дъвчеш. (Впрочем, отдавна забраната е вдигната). Неслучайно наричат Сингапур “the fine city” - нарочна двусмислица. Хем “градът на глобите”, хем “хубавият град”.

Да, тук наистина е дълбоко впечатляващ фактът не просто колко много забрани има, ами от какъв тип са. Примерно, забранено е да спите на пейка в парка. Ще ви глобят солено, ако не си пуснете водата в обществена тоалетна (и да, има кой да го провери!). Не е позволено да ядете и да пиете в метрото и не можете да се пързаляте със скейтборд вътре. Ако се изпикаете в асансьор, ви чака 150 долара глоба (във всички асансьори има детектори за миризма на урина).

Ако плюете по улицата или си изхвърлите нещо на земята, ще отнесете не просто глоба от 1000 долара, но и обществено полезен труд. По-конкретно, ще се наложи да поработите като уличен чистач - властите са решили, че това е ефективен начин да осъзнаете колко труд хвърлят хигиенистите и да уважавате този труд. Ако пък решите да рисувате със спрей по фасадите или другаде, трябва да се подготвите за няколко удара с ратанова пръчка по гърба (случаят с американския тийнейджър, попаднал в такава ситуация, е популярен). Ако пресечете на място, неотредено за пресичане, също горите. И какво ли, какво ли не още.
Разбира се, и аз отначало си казах: “Тия сигурно са луди!”. Обаче като помислих, си рекох, че трябва да проуча, защото някак не ми се вярваше това изобилие от забрани да е просто приумица. Оказа се, че съвсем не е. И всичко е доста логично. Сингапур е нов мегаполис - от последните 50 години. Преди това тук е било буквално село. Когато започва стремглавото развитие на града, властите се сблъскват с тоталната разпасаност на хората.

Тук живеят най-различни етноси, много често те идват от бедни страни, за да търсят работа, и нямат възпитанието и навика да живеят, пазейки и уважавайки средата около себе си. Когато държавата инвестира 5 милиарда в създаването на метро и осъмва със стотици детектори и бутони в метрото, налепени с дъвки, просто забранява вноса на дъвките.

Затова са били забранени - защото пощенски кутии, седалки в транспорта, бутони и прочие са били буквално попиляни от немарата и лошите навици на населението. Забавното е, че след премахването на забраната през двехилядиинякоя година, сингапурци не дъвчат дъвки. Просто нямат навик и не си купуват често, макар че дъвки има. И Сингапур се родее с Япония по безупречна чистота. За някои може да е диктаторско (все пак имат смъртно наказание за внос и износ на наркотици), но за тях очевидно е силовата дисциплина, без която не можеш да промениш манталитета на хората.