Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Прокълнатата любов на Модилиани: любимата му се самоубива дни преди да роди

Знаете ли какво е любов? Истинска любов? Обичали ли сте някога толкова силно, че да сте готови да пожертвате душата си и да се обречете на вечни мъки в ада? Аз обичах!” С тези думи започва филмът на Мик Дейвис, посветен на живота на великия Амедео Модилиани. Произнесени са от актрисата Елза Зилберщайн, която се превъплъщава в обречената любима на художника Жан Ебютерн.

Красива, талантлива, но до такава степен влюбена в Амедео, че когато той си отива, тя не може да живее дори ден без него и се хвърля през прозореца, въпреки че е бременна в деветия месец с второто им дете. Родена в заможно католическо семейство, Жан е възпитана строго и родителите й имат големи планове за бъдещето й. Тя е красива, нежна и интелигентна, така че баща й е спокоен, че ще й намери добър кандидат за съпруг и неговото момиче ще създаде примерно католическо семейство.

 И нещата вървят по план, докато Жан не се запознава с Амедео Модилиани - талантлив, но известен с непостоянния си нрав, любовни авантюри и безкрайна отдаденост на изкуството. Всъщност самата Ебютерн мечтае да бъде художничка – нещо, което е гледано с насмешка и приемано по-скоро като хоби за една жена в онези години. Според някои от изследователите на живота й Жан влиза в средите на художниците, като започва да им позира гола. Според други тя се решава да се съблече едва след запознанството си с Модилиани, и то единствено пред него. Трета версия лансира, че двамата се запознават на курс по рисуване в художествената академия, на който Жан е ученичка, а Модилиани учител.

Какъвто и да е бил поводът за запознанството им, той остава маловажен пред факта, че след това всичко в живота им се променя. Младото момиче е като обсебено от художника, готово е да жертва всичко – семейството, бъдещето си, вярата. Амедео е евреин, което още повече засилва съпротивата на родителите на Жан, които са ревностни католици. Художникът споделя пред най-близките си, че в очите на красавицата е познал музата, която години наред е виждал в сънищата си. Той е на 33 години, а Жан едва на 19. Описват я като изключително обаятелна – с бяла кожа, контрастираща с тъмните й коси, и загадъчен меланхоличен поглед. И макар че Модилиани винаги рисува очите й сини, биографите описват Жан със светлозелени очи. Ебютерн не се притеснява да напусне сигурния си дом и да отиде да живее в мизерната квартира на художника. Не я плашат нито бедността, нито гладът, нито мнението на околните. Въпреки натиска от страна на родителите тя пренебрегва католическото си образование и заживява с мъж без брак. Обожава го – рисува само него, но и Амедео посвещава повечето от платната си на Жан.

Красивата жена е неговата муза, спътница, любима. На 29 ноември 1918 г. се ражда дъщеря им. Родителите на Жан я заплашват, че ще се отрекат както от нея, така и от бебето, тъй като то не е родено в законна връзка. Дори настояват да бъде дадено в сиропиталище, за да не се опетнява името на семейството. Бащата на Жан все още таи надежди, че лудото увлечение на дъщеря му ще приключи бързо и той ще може да я венчае за някой достоен кандидат. Младата жена обаче проваля всичките му планове – тя не се отказва от Модилиани дори с риск да загуби правата над новородената си дъщеря. На всичкото отгоре картини, изобразяващи я чисто гола, са показани публично на изложба в Париж. Модилиани рисува цяла серия от женски тела и благодарение на Леополд Зборовски успява да организира първата си самостоятелна изложба. Тя се провежда през ноември 1917 г. и за съжаление остава единствената самостоятелна изложба на художника. Тъжното е, че продължава само няколко дни, защото именно заради изобразената голота изложбата е закрита с полицейска заповед. Жан полага неимоверни усилия да продава картините на художника, умолява колекционери, насърчава галеристи. Тя е най-голямата подкрепа на Амедео, който е известен с променливото си настроение и нетактичността си. 

Жан обаче е нежна, фина, възпитана и знае как да омайва всички. Говори се, че самият Пикасо е имал увлечение към нея и многократно я е молел да му позира. Според някои изследователи на живота на Пабло това е поредната проява на странните му отношения с Модилиани – преливащи от омраза до обич, от съперничество до възхита, от ревност до искрено приятелство. Жан се насочва към фотографията, освен това изработва бижута и дрехи – прави всичко възможно да припечелва пари, за да не е в тежест на художника. Здравето на Модилиани обаче не е стабилно, той непрекъснато кашля, няма средства дори да отиде на лекар и отказва да спре цигарите, опиатите и алкохола.

Жан прави всичко по силите си да се грижи за него, но колкото и безкрайна да е любовта й, тя не може да го излекува. Амедео е повален от туберкулоза. Влюбените заминават за Южна Франция с надежда климатът там да облекчи симптомите му. Жан отново забременява и Амедео тържествено обещава, че ще оздравее и ще се ожени за нея. Но след завръщането в Париж състоянието му отново се влошава. Той не може да продаде нито една картина и се налага да бъде приет в болница за бедни. Умира на 24 януари 1920 г. само няколко месеца преди да навърши 36 години. Жан е смазана. Родителите й я прибират в дома си с надеждата вече те да поемат грижата за нея и тя да се съвземе. Младата жена обаче не може да мисли за нищо друго освен за загубата и въпреки че е в напреднала бременност, решава да сложи край както на своя живот, така и на този на нероденото си дете.

В мразовитото утро на следващия ден тя се хвърля от петия етаж. Въпреки изричното й желание обаче семейството й не позволява да бъде положена в един гроб с любимия си. Модилиани е погребан в “Пер Лашез”, а Жан на другия край на града – в гробището на Баньо. Баща й дори прави церемонията рано сутринта и не казва на никого от приятелите й. Той смята, че те по някакъв начин са отговорни за смъртта на дъщеря му, и организира погребението в тесен семеен кръг. Десет години двамата влюбени са разделени дори в смъртта си, докато най-накрая с разрешение на роднините останките на Жан са преместени при тези на Амедео.

Тяхната дъщеря, кръстена като майка си – Жан, е отгледана от сестрата на Модилиани, която обаче я възпитава като свое дете, без да й разкрие години наред кои са истинските й родители. Едва прехвърлила трийсетте, дъщерята на двамата художници най-накрая разбира истината и посвещава остатъка от живота си на това да пише книги за баща си и да се бори творбите на майка й също да бъдат признати от изкуствоведите и да бъдат изложени в някой музей. Известни са едва шест платна на Ебютерн, но през 2002 г. в склада на ателието, принадлежало някога на брат й Андре, са открити още девет нейни картини. Изложени са за кратко в музей “Монпарнас” и са били част от изложби, посветени на Модилиани. И докато творбите на Жан се приемат за интересни единствено защото на тях е изобразен Амедео, то неговите платна получават така бленуваното от художника одобрение. Изкупени след смъртта му за мизерни суми или конфискувани заради неплатените му дългове, днес картините му са едни от най-скъпите в света. На търг през ноември 2015 г. е продадено “Легнало голо тяло” - едно от платната от серията, изобразяваща Жан без дрехи. То е купено от китайския милиардер Лиу Ициен за баснословната сума от 170,4 милиона долара.