Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

По-добре питайте… дядо си

За всичко е виновен той. Първо беше с антена, а сега няма дори и клавиши. Стана тънък, но си остава един голям дисплей. Уж светът бил голям, но той го направи малък. Уж светът бил сложен, но той го направи прост. Уж е прозорец към този свят, но повече прилича на шпионка.

Не ви говоря за Доналд Тръмп, а за смартфона в джоба ви.

Никога няма да забравя последното си пътуване до Либия. Муамар Кадафи вече беше убит като куче край Сирт, но клиповете с неговия линч продължаваха да се споделят със скоростта на светлината.

Или четирите мобилни оператора в Афганистан и картината, която показваше дисплея на смартфона на места, където нямаше питейна вода, но имаше социални медии. Сметки не идваха, всичко е с предплатени карти. Цяло поколение порасна с усещането, че запада унищожи техните държави и те имат право да пристигнат тук.

Същото се случи и в Ирак. И те тръгнаха – млади момчета със смартфони в ръце, мигранти, гледащи на света през света на смартфона – хаотична комбинация на пиксели и трагедии, туитове и фейсбук статуси.

Видео съдържание с брутални кадри, родени, за да сеят страх чрез модерните технологии. Първо позираха и декламираха. След това започнаха да режат глави с професионален видео монтаж. Така започна възхода на "Ислямска държава".

Политиците не се ориентираха, а тези които се ориентираха вече предпочитат да комуникират с другите чрез туитове. Наричате ги извънсистемни, но не бързайте.

По-добре питайте… дядо си.


Не за смартфона, той не го разбира, пуснете му как говорят модерните политици днес. И той ще ви каже – това съм го чувал на младини, но тогава се наричаше тоталитаризъм, облечен с думи – социално равенство, разпределение на парите по справедлив начин, братство, власт на народа. Възрастните хора са единствените, които не са изненадани.

Защото днес модерни са ремиксите. Слушаме ремикси на песни от преди десетилетия, гледаме ремикс на филми от преди десетилетия. Избираме политици, които звучат като ремикс от някоя друга епоха. Цялата попкултура е един голям ремикс на миналото. Колелото на историята се завъртя, демокрацията започна да ражда чудовища и милиони недоволни гледат към смартфоните си с притаен дъх.

Балон от думи и образи – там се информираме, там крещим, там се делим, там избираме, там ни манипулират и там ще ни управляват. Ще е лесно – политиците ще управляват чрез статуси. А ние ще сме шумни, много шумни, но вътре в балона на нашия собствен затвор. Да отличиш истина от лъжа ще е трудно, много трудно. И накрая няма да има значение.

Няма автогол, това е естествения ход на нещата. Не се случва нищо ново и крачим бодро към нови тоталитарни системи.

Виртуална реалност вече не съществува, защото тя вече определя реалността. От този балон сега изскочи Тръмп, но кой ли ще изскочи утре? Бяхме ли готови за собствената си технологична революция? Защото по-здрави не сме. По-щастливи не сме. По-мислещи не сме. Ставаме по-гневни и истерични. В балона умните технологии водят до масово оглупяване, което вече наистина роди революции.

* Коментарът е от bTV