Петият президент на България Румен Радев полага клетва на 19 януари и така започва процедурата, с която той ще получи цялата власт в държавата. Той ще бъде не само държавен глава, но ще назначи служебно правителство, ще насрочи датата за предсрочните парламентарни избори и ще разпусне 43-ото народно събрание.

Така по същество цялата власт в България ще има един адрес в София - “Дондуков” 2. Тази ситуация дни след втория тур на президентските избори беше определена така от премиера Бойко Борисов: “Едно е да говориш, друго е да управляваш, едно е да обещаваш, друго е да носиш отговорност.

Има една много хубава приказка: “Не си пожелавай жената на ближния, защото може да стане твоя”. Господин Радев си пожела цялата власт и Господ му я даде. Сега има възможност да пази границите, да вдига пенсиите, да строи, да не строи, да прави “Белене”, да ходи в Крим, каквото иска може да прави, без никаква опозиция, без никаква съпротива при това, какво иска повече.

Защо да не направят правителство, защо да не носят цялата отговорност, която я искаха толкова много.” С какво ще започне Радев Първото, което се очаква от него, е да представи в програмна реч каква България вижда в следващите 5 години. За разлика от предишните четирима президенти, при които обществото (почти) не очакваше изненади, сега всички буквално са се вторачили в първите му думи, след като положи клетва пред депутатите и след като получи благословията на патриарх Неофит.

Всички изречения в тази реч ще бъдат четени и гледани под лупа, ще се кръстосват думите в тях, ще се търси втори, че и трети план, за да се види излиза ли генералът извън контурите на конституцията, или я спазва буква по буква и точка по точка. Тук, разбира се, със сигурност изненади няма да има. Самият Румен Радев неколкократно повтори изрично, че конституцията няма да нарушава. Радев може да има афинитет към риска заради професията си на военен пилот, но едва ли ще допусне още с първата реч да постави на изпитание политическата си кариера.

Тук реперите ще са членството на България в ЕС и НАТО, добрите взаимоотношения с Русия и трети страни, стабилност, национална сигурност. Вътрешнополитическите точки ще засягат икономическия растеж, програмни думи за бедността и мерките срещу нея, перспективите пред младите и образованите българи, здравеопазването, съдебната система, борбата с корупцията... Все ясни задачи, остава да чуем какво ще предложи за решаването им Румен Радев.

Втората стъпка е да обяви своя екип, с който ще работи в президентската администрация. Тук са ясни вече няколко имена, остава да видим и останалите. Част от тях вероятно ще влязат и в състава на служебното правителство. Тук ще има значение не само името на служебния премиер, но и какви са новите министри. Разбира се, след всички препоръки Радев да покани експерти и само експерти, които не са ангажирани с политиката, нито с водещите политически партии, отново ще се мери до милиметри има ли скрити зависимости и колко отдалечен е новият президент от централата на БСП.

Съставът на служебното правителство обаче е само първото препятствие Да речем, че и по датата на предсрочните избори успее да постигне лесно съгласие с участниците в тях. Макар че двете големи партии вече се запънаха на различни дати - ГЕРБ държи на 2 април, а от БСП искат 26 март.

По-трудното ще бъде провеждането на изборите да мине без нови варианти на “Костинбродската афера”. Както и междувременно служебното правителство да успее да удържи в стабилност държавата в разгара на зимата. Единственото успокоително тук е, че поне януари с рекордните си студове ще е минал. Но остават още възможни изненади от февруари и март, а от работата на служебното правителство ще зависи твърде много за резултатите на парламентарните избори.

Ако служебното правителство се справи успешно, това ще бъде не само летящ старт за президента Радев и неговия екип, но и съществен бонус за БСП. Ако не се тръгне към реваншизъм и не се прекали с риторика срещу досегашния елит, може да добави нови точки за победа на БСП.

Тръгне ли се обаче в обратна посока, и най-малката грешка ще е в полза на ГЕРБ. Игра на кантар Такава ситуация като сегашната, в която един-единствен човек да държи цялата власт в държавата, имаше и преди 20 години.

Тогава президентът Петър Стоянов също трябваше да назначи служебен премиер, да насрочи извънредни парламентарни избори и да разпусне Народното събрание. Недоволството на гражданите се изливаше по улиците и площадите на големите градове, но въпреки изключително сложната ситуация работата на Петър Стоянов се улесняваше от факта, че цялата страна искаше промяна във вярната посока. И посоката беше ясна - икономическа и финансова стабилност, валутен борд, заявка за членство в ЕС и НАТО. Сега страната е икономически и финансово толкова стабилна, колкото не е била през последните 27 години. Член е на НАТО и ЕС.

Посоката е ясна, но въпреки това хората пак и отново очакват промяна. Защото този път искат тя да е видима и да направи стандарта на живота им очевидно по-добър. Но ако на Петър Стоянов не се налагаше да помага за съставянето на редовното правителство, точно може да се окаже следващата и най-трудната всъщност задача пред Румен Радев. Защото след парламентарните избори напролет може да се окажем в патова ситуация за съставяне на парламент. Двете големи партии - ГЕРБ и БСП, да са с близки резултати, но да нямат достатъчно депутати за мнозинство.

Тогава правителствената коалиция може да се прави с любезното съдействие на новия президент. Както например това направи Георги Първанов с тройната коалиция през 2005 г. Не е ясно дали Румен Радев ще иска да влезе в тази роля, или ще постъпи като Росен Плевнелиев, който заявяваше при такива поводи, че в президентството няма да се редят коалиции. Точно около трудностите за съставяне на ново редовно правителство се въртят и всички спекулации, че служебното правителство на Румен Радев може да управлява страната повече от трите месеца около провеждането на изборите. Ако консултациите за съставяне на правителство се проточат, това правителство може да управлява дори и до май месец.

Отделен е въпросът, ако не се стигне до съставяне на редовно правителство. Засега никой не иска да мисли в толкова далечна перспектива. Сложността на ситуацията много точно описа и премиерът в оставка Борисов: “На Румен Радев му пожелавам успех и искрено му желая отговорността да не го смаже. Командвал е ВВС, след десетина дни ние, българите, ще дадем цялата държава, всички решения само на един човек, на него - за месеци наред Без парламент, без никой, който да го напътства, дори и в лицето на Корнелия Нинова.

Само му стискам палци и най-добронамерено му пожелавам не само да успее, а тази отговорност да не го смаже. Това е равносилно да ни сложат всички в един Миг-29 и да правим “Кобрата на Пугачов. Ако обаче всичко с парламентарното мнозинство е наред, има излъчено ново редовно правителство и 44-ото народно събрание заработи на бързи обороти, в първите точки на дневния ред ще трябва да влязат Изборният кодекс и дискусията за мажоритарна избирателна система.

Тук Румен Радев отново ще бъде изправен пред важно решение - ще подкрепи ли искането на 2,5 милиона българи за мажоритарни избори, ще препоръча ли да се намали субсидията за партиите до 1 лев на глас вместо 11. Важни въпроси, от които зависи съставът на 45-ото народно събрание, както и усещането на избирателите дали държавният глава уважава мнението на гражданите. И на фона на всичко, изброено дотук, да не пропуснем и кандидатурата за български еврокомисар в Брюксел.

Това ще е ново препятствие за политическия елит, което отново ще трябва да прескача лично Румен Радев. Няма как повече да се отлага излъчването на български кандидат. Вярно, от Брюксел ни успокоиха, че Европейската комисия си работи чудесно и без нашия човек в нея, но България едва ли ще иска сама да се оттегли от този важен орган на Евросъюза. Като казахме Евросъюза, да не пропускаме и председателството на България, което предстои от 1 януари 2018 г. Не е толкова далече, но има процедури и чисто административни стъпки, които трябва да се правят още сега. Брюксел много не се вълнува от родните политически въртележки, той очаква сериозно и отговорно поемане на председателството. Пък и нали си знаем поговорката “да не се излагаме пред чужденците”, сега направо сме на път да я реализираме. Отгоре на всичко Росен Плевнелиев на изпроводяк предупреди, че “има голям риск на България да бъде отнето председателството на ЕС, ако страната ни работи за разделение в съюза.

Това ще бъде национален срам, но може да се случи”. Така че това също ще бъде задача за Румен Радев и съответно на първо време за служебното правителство. Както се вижда, работата пред петия президент не е малко. Точно след една година за първата си годишнина като държавен глава Румен Радев ще може да отговори на въпроса: “Кое е по-трудно - “Кобрата на Пугачов” или постът на президент през 2017 г.?”

От в. "24 часа"