Днешното ровене в чужда кореспонденция не е нищо по различно от онова което правеше ДС преди 1989 година у нас.

Да допълня с няколко думи написаното от Национален център за безопасен интернет (НЦБИ) и Георги Апостолов, което спокойно мога да подпиша и аз. Моля ви да заделите няколко минути повече, защото написаното е принципно и важно, макар и да се спира върху актуалната тема.

Истерията около учителя Асен Александров не е просто една тъжна история. Това е една гнусна история.

Тя е продължение на историята (истерията?), която в България, а и по света, бе започната с публикуването на лични писма - първо от "Уикилийкс", после и от българските им "партньори", известните с лъжите си "Бивол" (лично съм ги уличил в лъжа, казал съм им, че е лъжа, знаят го, но не се извиняват или чувстват неудобно).

Когато аз и други специалисти като мен говорихме, че това не е редно, че ровенето из чуждата електронна поща с нищо не е по-различно от ровенето, което ДС извършваше в хартиените писма, които получавахме и изпращахме през годините на социализма, на нас ни казваха, че не сме прави, че това било "новото нормално".

Е, след този случай с учителя Александров, дали все още има хора, които си мислят, че хакването на личната кореспонденция, лъжите, манипулациите и инсинуациите са "новото нормално"?

Гаврата с учителя се случва броени седмици след като приключи подобната гавра с шефа на кампанията на Хилъри Клинтън, Джон Подеста - неговата лична поща също бе пусната в Интернет и разнасяна по медиите всеки ден, седмица след седмица.

Гаврата се случва и ден след като BuzzFeed публикува "досието за Тръмп" - сходен буламач.

Но народът се кефи - и докато Жоро Апостолов и НЦБИ, родителите и учителите в 51-во у-ще се възмущават и подписват петиции, то няма да е учудващо, ако те най-вероятно четат жълтите медии и кликват върху жълто-кафявите сайтове, без да се замислят, че "сензационните" новини са също толкова цинични, колкото и компромата срещу учителя Александров.

Не е ясно дали народът ще се събуди след този грозен случай (аз лично се съмнявам, защото имаше какви ли не поводи за събуждане до днес, но той е изпаднал в дълбок сън), но се надявам, че поне мислещите хора ще разберат, че започне ли едно издание да пуска чужда лична кореспонденция, това преминава границата между журналистиката и псевдо-журналистиката, между почтеното предаване на новини и компроматите. А ако не го разберат - жалко. Следващият път не разбралите може да се окажат сред жертвите, но не е ясно дали ще има кой да ги защити.

Между другото - аз лично нямам представа какво има на снимките, не чета подобни вестници, защото е нормално човек да поддържа лична умствена хигиена и това означава да не чете определени "медии". Не ме интересува особено какво правят хората по домовете си. А и ние обикновено не се замисляме за това, че всеки човек има напълно човешко поведение.

И Хитлер, и Сталин, и Юрий Гагарин, и Валентина Терешкова, и Левски, и Ботев - всички те са като нас с вас, уважаеми хора. Имат същата физиология като нас, така че всяко нещо, което правим ние, го правят и те. Всяко.

Има и друго нещо, сър Кен Робинсън го беше споменал: Замисляте ли се, че Шекспир също е бил дете, ходил е на училище? Неговият учител по английски език му е правил забележки: "Уилям, престани да използваш такива странни думи!"

Четенето на чужда кореспонденция за мен е еднакво гнусно нещо - без значение е дали го прави ДС, КГБ, NSA, ЦРУ, ФСБ, "Уикилийкс" или техните официални български "партньори". Лошо е по принцип, а е още по-гнусно, когато го използват срещу невинни хора - в социализма беше привикване и разпити "Защо си кореспондирате с този или онзи" и "Какво си искал да кажеш с това?", а днес е това, което каза Асанж, когато му правят резонната забележка, че с публикуването на всички лични данни на преводачите на коалицията в Афганистан, ги излага на риск за живота: "Ако сътрудничат на коалицията, заслужават да умрат".

Хакването служи за шантаж (потърсете по ключова дума ransomware), но служи и за държавна политика.

Няма никакво значение дали акаунтът на учителя е хакнат или не, но доколкото е известно, това са лични снимки, а не са правени с цел да се ловят жертви в Интернет. Може да не се харесват на някого, но както казваше прямо и цинично Моцарт във великия филм на Форман "Амадеус" по адрес на авторите, пишещи по възвишени теми: "Пишат така, сякаш серат мрамор".

Известният и уважаван наш журналист Георги Тошев попита днес всички, които критикуват актрисата Мерил Стрийп: "А вие сте?", пък аз ще задам тези четири въпроса:

- Кои са тези съдници, че да съдят учителя Александров?

С какво право?

С правото на висшите морални ценности?

С това, че когато ходят до тоалетната, във водата падат късчета мрамор ли?

Абсурдно е хората да имат двоен стандарт - да критикуват един човек, но да се кефят, когато четат тайните на дипломатите, например.

Ако има нещо перверзно в цялата исто/е/рия, то е именно в двойния стандарт на нашенци. Това е нещото, за което народът трябва да се събуди: че личният живот затова е личен, защото не му влиза в работата (на него, народа) кой какво прави пред огледалото. Ако толкова го интересува, нека се замисли какво прави той (народът), когато е пред огледалото. Или когато е в тоалетната. Или в спалнята.

И нека се замисли дали иска целият свят да узнае за цвета на урината или мириса на екстрементите му.

И не снимката е проблем, проблемът е нейното разпространяване и кафенето на народа, докато чете гнусните статии - при това без погнуса от собствения си двоен стандарт.

Поради тази причина аз не само няма да търся да видя снимките на учителя, но и не съм чел т.нар. "досие на Тръмп", нито пък чета гадостите, публикувани от "Бивол", "Уикилийкс" и т.н. Защото остави ли се човек да тръгне по тази наклонена плоскост, там пътят е само надолу и няма измъкване нагоре.