Тайно погребват вожда

на 31 октомври 1961 г.

Още щом дава срок на Съветския съюз да влезе в комунизма през 1980 г., генсекът на КПСС Никита Хрушчов заповядва това да стане без Сталин. През 1961 г. е наредено неговото тяло да бъде изнесено от мавзолея на Червения площад и погребано.

1961 година е връхна в кариерата на Хрушчов. Той е в еуфория. Съветската икономика се развива бързо, първият човек излита в Космоса и това е съветски човек - Юри Гагарин.

Сред народа крепне вярата в утрешния ден.

На 30 октомври същата година е свикан XXII конгрес на компартията и на него Хрушчов обявява новата й програма. В нея е поставена задачата до 1980 г. да приключи строителството на основите на комунистическото общество. След полета на Гагарин този срок изобщо не изглежда нереален. И на вълната на всеобщата еуфория Хушчов се решава на последната стъпка от посмъртното низвергване на своя предшественик.

Развенчаването на култа към личността е в основата на политическия курс на Хрушчов през 50-те г. Дошло е време той да се избави не само от наследството на Сталин, но и от тялото му. То лежи в саркофаг редом до Ленин от 9 март 1953 г. и оттогава мавзолеят се нарича "Мавзолей на Ленин и Сталин".

"Вчера се посъветвах

с Ленин"

Веднага след програмната реч на Хрушчов за влизане в комунизма думата иска първият секретар на ленинградския обком Иван Спиридонов по въпрос извън дневния ред. Той предлага Сталин да бъде изнесен от мавзолея. Следва изказване в същия дух на старата болшевичка Дора Лазуркина, нелегална от 1902 г. и минала през ГУЛАГ. Тя казва:

"Вчера аз се посъветвах с Илич, защото той застана пред мен като жив и ми каза: “Неприятно ми е да лежа до Сталин, който донесе толкова беди на партията."

След бурни аплодисменти конгресът гласува решение, в което се казва: "Да се признае за нецелесъобразно по-нататъшното съхранение в мавзолея на саркофага с ковчега на Сталин, тъй като сериозните нарушения на ленинските завети, злоупотребата с власт, масовите репресии срещу честни съветски граждани и други негови действия в периода на култа към личноста правят невъзможно оставането на тялото му в мавзолея на Ленин."

Хрушчов е бил наясно, че възторгът, с който конгресът гласува решението, е само формален и че повечето делегати не одобряват тази твърде груба оценка за Сталин. И че почитта към мъртвия вожд се запазва и сред населението. Ето защо той не се помайва в изпълнение на конгресното решение да зарови Сталин възможно най-бързо.

Право в гробището

Още на другия ден при Хрушчов са извикани ген. Николай Захаров, шеф на 9-о управление на КГБ (което охранява висшите партийни и държавни дейци), и комендантът на Кремъл ген. Андрей Веденин. Той им съобщава, че е решено Сталин да бъде погребан и че това трябва да стане незабавно и при пълна секретност. За надзор на операцията е сформирана 5-членна комисия начело с шефа на Комитета за партиен контрол Николай Шверник.

Прякото ръководство се възлага на заместника на Захаров полк. Владимир Чекалов. Прикрепен към него е командирът на кремълския спецполк Фьодор Конев. Нареждат му да отдели 1 рота за погребване на Сталин в Новодевическото гробище. Докато Конев подбира войниците, му звъни Чекалов и казва: “Мястото се променя. Ще бъде в Кремълската стена.”

Явно в последния момент патрийната върхушка си е дала сметка, че трупът на Сталин може да бъде похитен от гробището. Докато на Червения площад е доста по-лесно гробът на разжалвания вожд да бъде опазен.

Месинг вместо злато

За маскировката отговаря началникът на стопанския отдел на Кремъл полк. Тарасов. Мавзолеят е обкован в шперплат, така че да не се вижда отникъде какво става вътре. В ателието си в Арсенала художникът Савинов прави широка бяла лента с буквите "ЛЕНИН". Тя трябва да закрие надписа на мавзолея "ЛЕНИН СТАЛИН", докато се изсекат буквите й в мрамора му.

В 18 часа войници започват да копаят гроб. Скован е и ковчег от сухи дъски, който е обвит в черен и червен креп. Когато всичко вече е готово, на Червения площад започва репетиция за парада на 7 ноември. Тя също е част от маскировката, тъй като по площада минава военна техника.

В 21 ч. 8 офицери свалят саркофага на Сталин от постамента и го пренасят в лабораторията на мавзолея. В присъствие на членовете на комисията и на балсаматорите тялото е положено в ковчега. Шверник нарежда да откачат от мундира на Сталин златната звезда "Герой на социалистическия труд", да изрежат златните му копчета. Комендантът ги отнася в стаята на караула, където се пазят наградите на всички погребани в кремълския некропол.

Златните копчета са подменени с месингови. Настъпва тишина, която ген. Веденин прекъсва с думите: "Време е да затваряме ковчега и да го носим в гроба." В този момент нервите на Шверник не издържат и той започва да ридае. Налага се неговият телохранител да го придържа, докато върви след ковчега.

Железобетонен гроб

В 22,15 часа същите 8 офицери изнасят ковчега от мавзолея и го слагат на поставка до гроба. В трапа вече са поставени железобетонни плочи, които да обграждат ковчега отвсякъде. Но в последния момент полк. Тарасов убеждава комисията да не слагат плоча и отгоре. "Да не вземе да се срути", казва той. Другите изопват лица при мисълта, че, ако хлътне, гробът на вожда може да зейне и ковчегът да бъде смазан. Отказват се от горната плоча.

Спускат внимателно ковчега в трапа. Някои от офицерите хвърлят вътре шепа пръст и войниците зариват гроба. Отгоре слагат гранитна плоча с надпис "Йосиф Висарионович Сталин 1879-1953". На 25 юни 1970 г. на гроба слагат паметник с бюст на покойния, дело на скулптора Николай Томски.

Роднините не са уведомени

На погребението не присъстват роднини на Сталин - не им е съобщено за него. След това е съставен протокол, подписан от участниците в операцията. Саркофагът с Ленин е преместен в средата на мавзолейната камера, там, където си е бил до 1953 г. Мавзолеят е отворен за граждани още на следващия ден 1 ноември 1961 г. Масови вълнения заради липсата на Сталин в него няма.

Само след 3 г. Хрушчов вече е загубил своята популярност сред народа и авторитета си в КПСС. През октомври 1964 г. го свалят от власт. Умира през 1971 г. и е погребан в Новодевическото гробище, където не посмя да прати Сталин.