Преди много години правих едно предаване по БНТ- „Шок” се наричаше. Тогава, ровейки се в стари вестници, открих любопитен факт. Един поет, пишещ главно стихчета за деца беше направил смешни пируети в творчеството си, в зависимост от политическата ситуация в България. Ето някои от произведенията му.
Коледа
В планината шум се вдига,
Дядо Коледа пристига.
Със чувала на шейната,
бърза, бърза при децата.
А пък те към него тичат,
щото много го обичат.
Затова са тъй засмени
в нови дрехи пременени...
Има още няколко куплета, които славят добрия старец. Годината е 1942. Следва стихче от 1948 година.
Нова година
От звездите засияла
е гората снежно бяла.
Там се спуска със шейната
за да стигне при децата
Дядо Мраз с усмивка блага
дето много му приляга.
Той дечицата обича,
куп подаръци нарича
на послушните деца
дето са с добри сърца.
А пък те към него тичат,
щото много го обичат.
Дядо Коледа буржоазен,
на народа ни омразен
нямаш работа при нас
имаме си Дядо Мраз.
Славна партия ни води
и в победи и в несгоди.
Тя ще обнови страната
за да са добре децата...
И така нататък. Следват още няколко хвалби за Дядо Мраз и Партията. Идва обаче 1989 година. Вече не е забранено да се празнува Коледа. Дядо Мраз става едва ли не руски агент. И в навечерието на 1991 е време да се напише нещо по-така, в унисон с новото време.
Свята Коледа
Звън камбанен се разнася,
на децата той донася
вест, че в празничната нощ
тук ще дойде чакан гост.
Дядо Коледа пристига
радост силна се надига
във душите на децата
и затопля им сърцата.
Старецът с усмивка блага,
дето много му приляга
малчуганите дарява,
с добротата ги огрява
и подаръци им дава.
Със това ги награждава
дето Господа обичат
и на ангели приличат...
Има още няколко реда, с които се подчертава светостта на празника и колко доволни са децата от подаръците. Писателят отдавна не е между живите, затова няма да напиша името му. Но мисля, че това е полезно четиво и затова ви го предоставям. Тъжно ли е, смешно ли е, истина ли е-преценете вие.

От фейсбук.