Можем ли да посрещнем щастливи Бъдни вечер, ако сме заобиколени от хулигани?
Посланик е убит в Турция. Дванадесет души загиват и десетки са ранени в Берлин. Стрелят се в Цюрих. Стотици хиляди страдат всеки ден в Алепо, в Турция, в Йордания – бежанци, мигранти, прокудени от родните си земи нещастни и клети хора.
А какво се случва у нас?
След кошмарните убийства и терористични атаки в близки до нас страни като Германия, Швейцария и съседна Турция да не помислите, че нашенският потребител във фейсбук, по блогове и форуми, в туитър и т.н. ще остави за малко клавиатурата, ще се поспре, ще отправи съболезнования към близките, най-сетне ще се замисли поне? Не! Той се опиянява от трагичните новини и бърза да сподели из социалните мрежи жадните си за кръв мисли, омразата към другите хора и глада си за сензации.
Добре че има хора, които призовават да се обединим в неприемането на това поведение като нормално. Ето, аз използвах фейсбук и написах:
„Срам и позор за всички, които вместо да проявят човечност (ако щете – дори и неискрена да е!), показват искрено, че са животни!“
А може да е толкова просто – нашенци да вземат да изкажат своите (най-искрени?) съболезнования, да помълчат, да се поклонят пред мъката на роднините и близките на загиналите… Къде ти! Нашенци вървят из интернет, а и в традиционните медии, сипят коментари, плюят „врага“ и мразят, мразят, мразят. За такива като тях преди време големият наш футболист Димитър Бербатов написа, че са хейтъри – от английски „хора, които мразят“. Кого мразят ли? Различните от тях – по-добри, по-умни, с различен цвят на кожата, от противоположен пол, от друга раса…
Особено отчетливо това се вижда във фейсбук и в коментарните рубрики на онлайн изданията – там, където няма последващ контрол, или там, където домакините на стените не смеят да наложат правила за поведение, притеснени, че ще бъдат обвинени в цензура. Никаква цензура не е да искате гостите ви да се държат учтиво и внимателно. Напротив – нежеланието да се наложи възпитано поведение води до грозни сцени, в които по адрес на домакините се сипят обиди, гнусни обвинения или само нападки, а те не смеят дори да се обадят.
Утре е Бъдни вечер.
Същите тези нашенци хейтъри ще седнат на трапезата, ще вдигат наздравици, ще се радват на деца и внуци – с една дума, ще се веселят, като между две наздравици ще поглеждат към работещия телевизор и ще попържат всичко – и програмата, и водещите, и политиците, и изпълнителните на празничните песни. През главите на тези хора няма да мине никакво колебание, никакво съмнение, никакво угризение. Защото угризения имат други хора – със съвест, които осъзнават, че са направили някаква грешка; те се каят и се молят грешката им да бъде опростена – ако не днес, поне в един друг свят (друг е въпросът дали го има този друг свят).
За хейтърите обаче всичко е ясно – светът е само един и той е черно-бял. Хейтърите си мислят, че живеят в белия свят, че те самите са бели. Но изглежда не знаят, че душата им е черна независимо от цвета на кожата. За хейтърите всичко е просто – ако не си с тях, значи си им враг. Логиката на простия, озлобения човек. Логиката на нациста. И на съветския болшевик. Проста и грешна, защото в основата ѝ е омразата, а с омраза никога никой нищо хубаво не е постигнал.
Какво забелязваме обаче из фейсбук и във форумите? Ако се пускат да пишат анонимни коментари, нашенци изведнъж стават много смели, особено в псувните и обидите. Във фейсбук нашите интернет тролове са все по-невъзпитани и по-провокативни.
За да не се чудите какво не е редното в поведението на интернет троловете, ще го обясня с нещо, което е лесно за разбиране от всеки, който е посрещал или е бил на гости. Представете си, че сте поканили у дома си 8 души на вечеря. Идват, всичко върви нормално, говорят си и т.н. Изведнъж на вратата звъни някой. Оказва се ваш бегъл познат, блъска ви от вратата и влиза в дома ви – неканен, но за сметка на това кален, мокър и мръсен. Без дори да поздрави, сяда на масата и започва да плюе по яденето – истински, с храчки, като се смее: „Заплювам си го, че да не го изяде някой!“ После започва да плюе и по хората около масата.
Вие като възпитани домакини ще си мълчите ли?
Другите ви гости гледат потресени. Непоканеният, но натрапил се „гост“ продължава странното си и безобразно поведение, като обижда – първо с думи, после и с действия – останалите ваши гости. Вдига крака и полага калните си обувки върху масата, на бялата покривка, между чиниите.
Колко ли ще издържите на такова поведение?
Е, тогава защо оставяте хората в интернет да се държат по подобен свински начин?
Невъзпитаните няма да изчезнат
Грешката на всички, които не разприятеляват такива мразещи всичко хора, които оставят техните коментари и поведение без внимание, е само една – вярата, че невъзпитаните ще изчезнат. Не само че няма да изчезнат, но се и множат, при това доста бързо.
Ако искаме да посрещаме Бъдни вечер, Великден и всички други светли празници в добро настроение и с добронамерена усмивка, един от начините да сторим това е, ако поставим ред в общуването – онлайн и на живо. И ако не подминаваме мълчаливо хулиганското поведение – където и да го видим.
Най-четени
-
Галерия Лили Иванова жертва на политически сблъсъци в Чили през 1973 г. Публиката я взема за рускиня и я освирква
Накрая я изпращат с овации, бис и награда На рецитала пее и Хулио Иглесиас Само 3 дни след сватбата си с Янчо Таков през 1973 г. Лили Иванова заминава за участие на музикалния фестивал във Виня дел
-
Ти си комплексар!
1. Имаш айфон за 2000 лева (но не говориш по него, а само „чукваш", за да не се набутваш) 2. В заведение винаги слагаш ключовете от колата си върху масата (да е ясно на всички, че баровците карат BMW
-
Любимите ми 50 книги
Разпределил съм ги по възрастови групи. Започвам с първите – книги, които са ми били любими, преди да навърша 10 години: 1. Шарл Перо - Приказки Най-добрият старт на пътешествието в света на книгите
-
Галерия Честит да си! Съдба моя!
Днес мажоритарният собственик на "ПФК Левски" и голмайстор №1 в историята на клуба Наско Сираков празнува своя 62-ри рожден ден. Неговата любима жена Илиана Раева му направи честитка и в социалните
-
Кой постъпва честно, не живее лесно
"Кой постъпва честно, не живее лесно. Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен не става." 102 години от рождението на Радой Ралин